Българската асоциация по музикотерапия (БАМ) е сдружение за професионална подготовка, квалификация, специализация и разпространяване на невербалните подходи в психологическата работа в областа на терапията, превенцията и личностното израстване.

Музикотерапия е:
1. Психотерапевтичен подход, при който музиката и музицирането се прилагат за целенасочено медииране на връзката тяло-разум-емоция, в процеса на преживяване и осъзнаване, с цел позитивиране, оздравяване и развитие на човека.
2. Прилага се от квалифициран музикотерапевт и придобива своеобразна целенасоченост в зависимост от теоретико-концептуалната ориентация в съответното психотерапевтично направление.

Какво е музикотерапия?
Музикотерапия е научна дисциплина, в която се използуват основните характеристики и качества на музиката или на музикалните произведения в клиничната рехабилитация или в психологическата работа с терапевтични цели.
Лилия Ахтарова

Music Therapy is:
1. An approach in psychotherapy in which music and musical improvisation are applied for intentional mediation of the body-mind-emotion connection in the process of experiencing and awakening to the consciousness of experiences, aiming at bringing positiveness, health and personal development.

2. It is applied by a qualified/certified music therapist and gets its own idiosyncratic direction, depending on the theoretical-conceptional orientation in the respective psychotherapeutic field.

Семинар на тема “Процес ориентирана психотерапия … ” – 20.01.2019

 

Музикотерапевтичен институт – София

 

Съобщава:

на 20.01.2019г.

 

Ще се проведе практически семинар на тема: „Процес ориентирана психотерапия -

Работа със симтома. Симптом и взаимоотношения”.

Водещ: ЛИЛИ АХТАРОВА

 

СИМПТОМИ

„Будистите отчитат, че ако си болен,  време е за медитация, да отделиш време от ежедневния си живот, да отбележиш какво става вътре в теб и да подкрепиш мечтите си /сънищата си/.              

Сънищата не се сънуват само през нощта! Нашите тела сънуват през цялото време и имат при това съноподобни или полу-съзнателни преживявания – симптомите ни правят будни за това! Това, което наричаме симптоми са големи сънища,  опитващи се да ни излекуват от нашата едностранчивост, да разширят нашата идентичност – това, което мислим, че сме. Те се опитват да ни накарат да се задълбочим в сънуването, да мечтаем.”

Семинарът е модул от сектор – свободно избираеми в Обучителната програма на МТИ-С, предвижда 8 тренингови часа.

Подходящ за всички колеги с психотерапевтична ориентираност, както и за работа със себе си.

Време: от 9.00 ч. до 16.30 ч.

С 1 час обедна почивка

 

ТАКСА ЗА УЧАСТИЕ:

За студенти на МТИ-С – 30 лв.

За всички други – 45 лв.

Участници извън програмата на МТИ-С, ще получат сертификат!

Моля, изпращайте своите заявки на:   email: mti@bulgarianmusictherapy.com ,

Заявка за участие изтегли от тук:  zaiavka_uchastie

 

Повече информация на моб.: 0898 665 578.

< |||| > 1 2 3 4 5 6 7

Европейски сертификат по психотерапия

Критерии и процедура на присъждане

Одобрен на заседанието на Европейската асоциация на психотерапевтите /ЕАП/ и утвърден от делегатите на заключителната конференция в Рим през юни 1997 г. Утвърден от делегатите на ежегодния конгрес на психотерапевтите в Рим на 29 юни 1997 г.

През 1991 г. във Виена /Австрия/ беше основана Европейската психотерапевтична асоциация. Психотерапевти от Германия, Швейцария, Унгария и Австрия бяха нейните основатели и понастоящем асоциацията се попълва от колеги от Белгия, Великобритания, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Русия, Швеция, Словакия, Словения, Испания и Украйна. Европейската психотерапевтична асоциация обединява 130 организации (13 национални организации “чадъри”) от 26 европейски страни и освен това повече от 50 000 психотерапевта. Членуването е отворено и за отделни психотерапевти.

ЕАП защитава професионалните интереси на психотерапевтичното обслужване и утвърждава професионализъм, съответстващ на нивото на обучение и практика. Една от най-непосредствените цели на асоциацията, е утвърждаването на Европейския психотерапевтичен сертификат, който ще се присъжда на специалисти, преминали подготовка съгласно стандартите на асоциацията и ще гарантира професионалната мобилност в Европейския съюз.

1. СТРАСБУРГСКА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПСИХОТЕРАПИЯ

1.1. Психотерапията е независима научна дисциплина, практикуването на която предполага наличие на независима самостоятелна професия.

1.2. Психотерапевтичната практика преминава на високо Квалификационно и научно ниво.

1.3. Разнообразието от психотерапевтични методи е обезпечено и гарантирано.

1.4. В процеса на психотерапия обучението се извършва в пълен обем и включва теория, самоанализ и практика под супервизия. Необходимите знания се получават в процеса на психотерапевтичната практика.

1.5. До обучение се допускат тези с предварителна квалификация, особено в хуманитарните и социални науки.

Страсбург, 21 октомври 1990 г.

В съответствие с целите на Световната здравна организация и недискриминационнния подход, имащ място в рамките на Европейската асоциация, Европейската икономическа сфера и принципа на свободно движение и обслужване вътре в Европейския икономически съюз.

2. УСЛОВИЯ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ
НА ЕВРОПЕЙСКИ СЕРТИФИКАТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА

2.1. Европейски сертификат могат да получават специалисти, със завършено образование.

2.2. Той се присъжда от Европейската асоциация на психотерапевтите в съответствие с критериите, установени от ЕАП по препоръка на Националните удостоверяващи организации /НУО/, които са признати от ЕАП и са одобрени от европейските организации, заинтересовани от развитието на психотерапията.

2.3. Условията за присъждане на сертификати се определят от Европейския Комитет по образователните стандарти на Президиума на ЕАП като знак за присъждането се поставя в документ от името на ЕАП.

2.4. Сертификатът се издава за 5 години при първо заявяване.

2.5. Встъпителната вноска за получаване на сертификат се разпределя между националните организации-”чадъри” на ЕАП, за да се покрият административните разходи.

3. ОРГАНИЗАЦИИ, ИМАЩИ ОТНОШЕНИЕ
КЪМ ПРИСЪЖДАНЕТО НА СЕРТИФИКАТИ

3.1. Национални удостоверяващи организации /НУО/

3.1.1 Националната организация-”чадър” е единствената организация в страната, призната от ЕАП като най-голямата и най-точно изразяваща интересите и разнообразните подходи в психотерапията в дадена страна или, ако няма такава организация – членството в ЕАП, в пределите на страната и ЕАП признато за трябва да има акредитиране на организацията от ЕАП /отговаряща на етичните норми, стандартите на /бние и методите на сдружаване.

3.2. Европейските разширени организации представляват сами по себе си ЕАП, призната за инствената представяща модела на психотерапия и критериите на ЕАП.

3.3. Обучаващи организации

3.3.1. Трябва да бъдат запознати с критериите на ЕАП, съответстващи на присъждащите организации, ако съществуват, Европейските открити организации, имащи ниво за подготовка за ЕСП /сертиф./. Организацията трябва да следва административния стандарт, установен от НУО.

3.4. Европейската асоциация на психотерапевтите независимо от спецификата, при позоваване на ЕАП се има предвид Президиума на ЕАП или друг орган, упълномощен от президиума, обикновено Европейският Комитет по образователни стандарти.

4. ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ОБУЧЕНИЕТО,
ВОДЕЩИ ДО ПОЛУЧАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТ

4.1. Използваните методи трябва да бъдат ясно обосновани теоретически.

4.2. Теорията трябва да бъде призната от ЕАП и от европейските страни като обоснована от съответните професионални организации.

4.3. Научността на методите трябва да бъде призната от ЕАП и европейските страни като обоснована на съответните професионални организации.

5. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНАТА ПОДГОТОВКА

5.1. Общата продължителност на обучение трябва да бъде не по-малко от 3 200 часа и разпределена за 7 години, като поне 4 години от тях – специално обучение по психотерапия. ЕАП съвместно с НУО и ебропейските разширени организации определят съдържанието на обучението, необходимо за получаване на сертификата.

5.2. Обучението трябва да бъде официално признато от НУО, европейските организации-членки на ЕАП и други, професионални структури, създадени за тази цел.

5.3. Обучението и контролът се осъществяват от практикуващи специалисти и редица други кандидати, определени от ЕАП в съответствие със стандарта.

5.4. Обучението се придържа към критериите за основна подготовка на професионалисти за ЕАП и включва следните елементи:

5.4.1. Личностен психотерапевтичен опит.

Включва: анализ за обучението, изучаване на собствения опит и други методи с елементи на самонаблюдение, терапия и личен опит.

Всички термини трябва да са съгласувани с психотерапевтичните методи. Всяко обучение трябва да съдържа моменти на лично участие в психотерапевтичния процес в съответствие с предлаганите специфични методи.

5.4.2. Теоретична подготовка

Предполага общи университетски знания и практическо обучение, а също така и специална подготовка по психотерапия. Университетските или професионални курсове с присъждане на категория или специална подготовка по психотерапия могат да протичат като част от общия процес на обучение по психотерапия, но не се приравняват към 4-годишните курсове по психотерапия.

5.4.2.1. Теорията за възрастовото развитие на личността.

5.4.2.2. Познание за различните психотерапевтични подходи.

5.4.2.3. Теорията за променливостта.

5.4.2.4. Познаването на социалните аспекти имащи отношение към психотерапията.

5.4.2.5. Психопатологическите теории.

5.4.2.б. Теориите на оценка на интервенцията /намеса/

5.4.3. Практическо обучение

Включва: анализ за обучението, изучаване на собствения опит и други методи с елементи на самонаблюдение, терапия и личен опит. – Всички термини трябва да са съгласувани с психотерапевтичните методи. Всяко обучение трябва да съдържа моменти на лично участие в психотерапевтичния процес в съответствие с предлаганите специфични методи.

5.4.4. Навлизането предполага съответстващ опит в психо-социалния кризис и сътрудничество с други специалисти от сферата на психичното здраве.

Включва научна практика под постоянен контрол в продължение на 2 години.

б. ЗАВЪРШВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

6.1. В Края на 7-годишното обучение обучаващият се, е длъжен да покаже лични социални и професионални качества и способност да работи в съответствие с етическите стандарти, съответстващи на НУО. Тази организация дава указания по този повод на учреждението, провеждащо обучението.

6.2. Съществуват определени стандарти на теорията и практическата дейност.

б.З. Психотерапевтът е длъжен да членува в професионална организация, призната от НУО и да се ръководи от професионалната етика.

6.4. Психотерапевтът е длъжен да има завършено общо образование и специална подготовка на основата на една от акредитираните организации, използващи същите методи.

7. АПЕЛАЦИОННИ ПРОЦЕДУРИ

7.1. Ако НУО отказва да предложи за получаване на сертификата кандидата, чийто метод е научно обоснован и който е изпълнил всички изисквания, Европейската акредитираща организация моли за разрешение да преразгледа делото. Ако НУО не обоснове отказа си, то ЕАП може да изпълни функциите на НУО.

7.2. Ако ЕОО не признаят методите, признати от НУО, и ако и ЕОО действа при това без основание, ЕАП може да препоръча да се разгледа проектът и да поеме функциите на ЕОО в този случай.

7.3. Организациите, провеждащи обучението не притежават пълномощията на НУО и в отсъствие на Европейска открита организация, Комисията по стандартите може да поеме представянето на проекта на ЕАП, ако той съответства на изискванията.

8. ПРОЦЕДУРА ПО ПРИСЪЖДАНЕ НА СЕРТИФИКАТА

8.1. Присъждането на сертификата се извършва поетапно.

8.2. Националните организации – “чадъри” се обръщат с молба за признаване на техния статут в Европейската Комисия по стандартите на ЕАП.

8.3. Комисията по стандартите ги препоръчва на Управителния съвет на ЕАП за акредитиране, в случай на съответствие.

8.4. НУО представя на Комисията по стандартите досието на всяка организация, подготвяща психотерапевти за получаване на сертификата. То съдържа доказателства, посочващи че организацията отговаря на изискванията на ЕАП.

8.5. Обичайно Комисията по стандартите контролира ЕОО и може да назначи независим научен експерт.

8.б. Комисията по стандартите препоръчва обучаващите организации на НУО за акредитиране, ако те съответстват на. изискванията.

8.7. Психотерапевтите, получили подходяща подготовка и желаещи да получат сертификат представят на НУО кратко изложение на своята научна концепция потвърдено от обучаващата организация, такса и снимка.

8.8. Ако НУО счете, че кандидатът е достоен за сертификата, тя го препоръчва на ЕАП. ЕАП може:

8.8.1. да разреши връчването на сертификата от НУО

8.8.2. да отклони препоръката

8.8.3. да изисква допълнителна информация, като например досието от обучението на кандидата.

8.9. 3а определен период от време се издават сертификатите на избраните практикуващи специалисти.

9. РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЕРТИФИКАТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА /ЕСП/ И ОТПАДАНЕ ОТ РЕГИСТРИТЕ

9.1. Управителният съвет на ЕАП разработва процедура за детайлно записване от психотерапевтите, притежаващи ЕСП и отговарящи на изискванията на НУО.

9.2. ЕАП може да публикува този списък по електронен път, или да използва други начини, за да го направи достъпен.

9.3. НУО са длъжни незабавно да информират ЕАП за тези психотерапевти, които са временно отстранени; по такъв начин списъкът може да се изменя.

10. ПРОЦЕДУРА ПО ПРИСВОЯВАНЕ НА ПО-ВИСША КАТЕГОРИЯ

Това, което предшества присъждането на нова професионална квалификация, предполага признаване статуса на практикуващ специалист. Това е особено важно , когато придобиването на квалификация дава право на професионална привилегия, както е в случая с ЕСП.

Има възможност да се настоява понякога практикуващите психотерапевти да демонстрират това, което са усвоили в съответствие с изискванията на ЕАП, но то няма смисъл, ако специалистът е вече признат като експерт в своята област и е изпробвал част от своите методи или всички тях в практиката. Сега това е обичайна практика, особено в страните, където психотерапията се развива с бързи темпове на днешна Източна Европа. Практикуващите психотерапевти, които са проверили специалните си знания в практиката, са известни като “наставници”, а процесът -като “усъвършенстване”. Тези психотерапевти, които се намират в процес на обучение или са го завършили не могат да бъдат наречени “наставници”, но могат да претендират за това звание в бъдеще.

10.1. Усъвършенстването се основава на такива принципи като:

10.1.1. Наличие на Европейски сертификат за по-висока категория;

10.1.2. НУО продължават да присъждат ЕСП;

10.1.3. ЕАП има чрез Комисията по стандартите право на последна дума при присъждането на ЕСП.

10.1.4. Призната е ролята на Европейските отворени организации в контрола на стандартите по определени модели.

10.1.5. Трябва да бъдат взети под внимание особеностите на различните НУО;

10.1.6. Страни, в които няма НУО не биба да бъдат ощетявани при връчването на ЕСП.

4.1. Критерии за усъвършенстване

10.2.1. практикуващите психотерапевти да имат опит при използването на психотерапевтични методи, признати от ЕКП;

10.2.1.1 препоръчаните практикуващи психотерапевти по задоволителен начин да са преминали през националната процедура по усъвършенстване в съответствие с изискванията на ЕАП и са използвали в работата си модели, одобрени от Европейската отворена асоциация.

10.2.1.3. техните теоретически знания и практически опит трябва да бъдат одобрени от НУО в съответствие с процедурата, изработена от ЕАП.

10.2.1.4. тази процедура може да включва: процес, беседа, или избор в професионалната общност.

10.2.1.5. могат да бъдат взети под внимание публикации, отразяващи съответстващи теоретични знания.

10.2.1.6. също така и това, че практикуващите психотерапевти вече имат самостоятелен опит по определен психотерапевтичен модел с достатъчна продължителност за усъвършенстване също определен от ЕАП.

10.2.2. нивото на знанията и опита на практикуващите психотерапевти е еквивалентно на нивото на тези, които са преминали подготовката по стандартите на ЕАП.

10.2.3. практикуващият психотерапевт спазва нормите на етиката, съответстващи на ЕАП.

10.2.4. Процедура

След като моделите са признати, националните удостоверяващи органи са акредитирани в съответствие с разделите 3. и 1., обоснована е процедурата на усъвършенстване, НУО могат да предложат кандидати за получаване на ЕСП от по-висша категория. всяка страна има две години на разположение от предлагане на първото име, за да завърши списъкът на кандидатите за страната. Съответно НУО не попълват тези списъци с нови кандидатури докато процесът не е завършил.