Българската асоциация по музикотерапия (БАМ) е сдружение за професионална подготовка, квалификация, специализация и разпространяване на невербалните подходи в психологическата работа в областа на терапията, превенцията и личностното израстване.

Музикотерапия е:
1. Психотерапевтичен подход, при който музиката и музицирането се прилагат за целенасочено медииране на връзката тяло-разум-емоция, в процеса на преживяване и осъзнаване, с цел позитивиране, оздравяване и развитие на човека.
2. Прилага се от квалифициран музикотерапевт и придобива своеобразна целенасоченост в зависимост от теоретико-концептуалната ориентация в съответното психотерапевтично направление.

Какво е музикотерапия?
Музикотерапия е научна дисциплина, в която се използуват основните характеристики и качества на музиката или на музикалните произведения в клиничната рехабилитация или в психологическата работа с терапевтични цели.
Лилия Ахтарова

Music Therapy is:
1. An approach in psychotherapy in which music and musical improvisation are applied for intentional mediation of the body-mind-emotion connection in the process of experiencing and awakening to the consciousness of experiences, aiming at bringing positiveness, health and personal development.

2. It is applied by a qualified/certified music therapist and gets its own idiosyncratic direction, depending on the theoretical-conceptional orientation in the respective psychotherapeutic field.

Европейски Ден на Музикотерапията – 15 ноември 2018

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО МУЗИКОТЕРАПИЯ

 отбелязва

15 ноември – европейският ден на музикотерапията

  

            За пети пореден път Европейската музикотерапевтична конфедерация (European Music Therapy Confederation, ЕMTC) отбелязва денят на музикотерапията в Европа. ЕМТС е конфедерация на професионалните музикотерапевтични асоциации, работеща за активното съдействие на по-нататъшното развитие на професионалната практика в Европа и за подпомагане обмена и сътрудничеството между страните членки. Мотото на 2018 година е „Музиката ме вълнува и движи”.

Основната цел на ЕMTC e да изгради взаимно уважение, разбиране и обмен между музикотерапевтите в Европа. Европейската музикотерапевтична конфедерация е основана на 15 ноември 1990 като форум за обмен между музикотерапевтите в Европа и вече близо 30 европейски страни са се присъединили към организацията.

По време на Европейския ден на музикотерапията ще бъдат организирани музикални активности в различни зали из Европа. Музикотерапевтите, специалистите в областта на музиката и здравето, ще проведат дни на отворените врати и ще организират уъркшопи. Запазено е място за специални, стоплящи сърцето изпълнения. Клиенти на услугата ще говорят за това как музикотерапията ги е подкрепила. На Европейския ден на музикотерапията ще оставим музиката да говори.

 

Повече информация можете да откриете на:

www.europeanmusictherapyday.com

 

            Музиката освен изкуство е и невербален език. Обединявайки разума и чувствата, присъщи на всички нас, тя е достъпна за всеки. Посредством музикалните инструменти можем да отправяме и получаваме  послания. Можем да ги планираме, но също така и да изненадваме себе си и хората, с които общуваме с всичко спонтанно и непреднамерено, на което ставаме автори в хода на музицирането.

 

Музиката е добра за твоето здраве!

Музиката играе важна роля в ежедневието ни. Тя може да бъде вълнуваща или успокояваща, жизнерадостна или затрогваща, може да разбърка спомените ни и да резонира мощно с нашите чувства, помагайки ни да им дадем израз и да общуваме с другите. Често не разбираме, как точно сме повлияни от музиката.

И тук имаме някои добри новини: музиката е добра за твоето здраве!

Изследователската работа показва: музиката е добра за твоя мозък, тя те прави по-умен, чудесна е за тялото ти, кара те да се движиш, музиката предизвиква емоции и ти дава добро настроение. Също така знаем следното: всеки е музикален и можеш да използваш силата на музиката, като си избираш музика за слушане, свириш на инструмент или пееш.

 

Музикотерапия

Музикотерапията е психотерапевтичен подход, установен и базиран на научна и изследователска работа, както и здравна професия, която употребява качествата на музикалните компоненти ритъм, мелодия и тоналност с цел да предостави средства, осигуряващи терапевтична свързаност. В музикотерапията хората работят с широк набор от достъпни

инструменти и с гласа си, за да създадат музикален език, който да отразява емоционалните и физическите състояния; това им позволява да изграждат връзки с вътрешния си Аз (inner self), както и с другите хора около тях.

Музикотерапевтите подкрепят общуването на клиента със себе си посредством комбинация от импровизирана или предварително композирана инструментална музика и глас, чрез пеене или говор, адаптирани към индивидуалните потребности на клиента и пациента. Предлагат се и се организират индивидуални и групови музикотерапевтични сесии в множество различни типове институции като болници, училища, хосписи, частни центрове и домове за грижа. Подходът на терапевта е съобразен с характера на институцията и е в различни теоретични рамки в зависимост от неговия тренинг и здравните потребности, на които той трябва да отговори.

Специалистите по музикотерапия работят с широк спектър от групи от клиенти, в това число с деца и възрастни с интелектуални затруднения, обучителни трудности, аутизъм или поведенчески разстройства, възрастни с психически заболявания, депресивни състояния, травми, тревожност; психосоматични заболявания, както и с възрастни пациенти с болестта на Паркинсон, Алцхаймер и други неврологични заболявания.

Музикотерапевтите са професионалисти, които са завършили  обучение в цялостни тренингови програми, одобрени от оторизираните за това институции с цел да отговорят на здравните потребности на клиентите си по отговорен начин. В Европа повече от 5000 сертифицирани музикотерапевти работят в здравни институции и частната практика.

Както в цяла Европа така и у нас музикотерапевтичната услуга достига все още до малък кръг нуждаещи се. Използването на музикотерапията за широк набор от здравни нужди е ефективно и рентабилно и допринася за постигане на цялостна грижа за здравето.

 

***

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО МУЗИКОТЕРАПИЯ

отбелязва

 

ЕВРОПЕЙСКИЯ ДЕН НА МУЗИКОТЕРАПИЯТА

15 ноември 2018

 

с поредица от събития в столицата и страната

 

 

СОФИЯ

 

„Музиката ме вълнува, движи и докосва” – празнична програма с музика, изненади и интеракции с публиката

16 ноември, 19.00–21.00, ВХОД СВОБОДЕН

център „Идея Вита”, район „Красно село”, ул. „Лерин” 64

 

 

Общувай с мен – музикотерапевтични ателиета за учители, родители и ученици в ЧСУ „Николай Райнов”

15 и 16 ноември, водещи: д-р Даниела Найденова и Яна Николова

 

„Аз и ти” – ателие с активна музикотерапия за ученици в Шесто основно училище “Граф Н.П. Игнатиев”

14 ноември, водещ: Росица Николова

 

 

ПЛОВДИВ

 

Срещи с музикотерапевтиНа вашите въпроси ще отговарят музикотерапевтите Детелина Петрова, Яница Чуканска, Елена Кумчева, Радка Георгиева.

Мотото на тазгодишния Европейски ден на музикотерапията 15 ноември е „Музиката ме вълнува”. Нека проверим възможно ли е да се раздвижим и развълнуваме. Искаме ли и как ще се почувстваме?

Пловдив, 15 ноември от 15:00, ул. Неофит Бозвели 38, Комплекс за социални услуги, деца и семейства. ВХОД СВОБОДЕН

 



БУРГАС

 

Хайде да се движим – Ателие за майки с малки деца от 1 до 3 години
Музикотерапевтични и танц-двигателни активности, подпомагащи емоционалното общуване майка-дете.
17 ноември, от 11:30 до 12:30, гр. Бургас, ул. Шейново 2,

ВХОД СВОБОДЕН

Водещ: Станимира Камчева, тел. 0899739423

 



БЕЗПЛАТНИ ИНДИВИДУАЛНИ КОНСУЛТАЦИИ:

 

СОФИЯ

проф. Надежда Витанова – индивидуална музикална психотерапия на 13 ноември от 16 до 19 часа, адрес: бул. „Мария Луиза” 32, ет. 2, звънец на домофона Психотерапия, тел. 0887 377 960

 

Лилия Ахтарова – он-лайн консултации от 11 до 15 ноември; за контакт lilyach@bulgarianmusictherapy.com

 

д-р Даниела Найденова – консултации от 12 до 18 ноември с предварително записан час на тел. 0882 88 70 73

 

Теодоси Цингилев – консултации в периода 12–18 ноември 2018, от 08:00 – 09:30часа, ул. Екзарх Йосиф 47, тел. 0898469783

 

Славка Зидан – консултации от 12 до 18 ноември след предварително записване на тел. 0898646108

 

НЕСЕБЪР

Станимира Камчева – консултации на 12 ноември от 15 до 16 часа, заявки на телефон 0899739423

 

< |||| > 1 2 3 4 5 6 7

Европейски сертификат по психотерапия

Критерии и процедура на присъждане

Одобрен на заседанието на Европейската асоциация на психотерапевтите /ЕАП/ и утвърден от делегатите на заключителната конференция в Рим през юни 1997 г. Утвърден от делегатите на ежегодния конгрес на психотерапевтите в Рим на 29 юни 1997 г.

През 1991 г. във Виена /Австрия/ беше основана Европейската психотерапевтична асоциация. Психотерапевти от Германия, Швейцария, Унгария и Австрия бяха нейните основатели и понастоящем асоциацията се попълва от колеги от Белгия, Великобритания, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Русия, Швеция, Словакия, Словения, Испания и Украйна. Европейската психотерапевтична асоциация обединява 130 организации (13 национални организации “чадъри”) от 26 европейски страни и освен това повече от 50 000 психотерапевта. Членуването е отворено и за отделни психотерапевти.

ЕАП защитава професионалните интереси на психотерапевтичното обслужване и утвърждава професионализъм, съответстващ на нивото на обучение и практика. Една от най-непосредствените цели на асоциацията, е утвърждаването на Европейския психотерапевтичен сертификат, който ще се присъжда на специалисти, преминали подготовка съгласно стандартите на асоциацията и ще гарантира професионалната мобилност в Европейския съюз.

1. СТРАСБУРГСКА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПСИХОТЕРАПИЯ

1.1. Психотерапията е независима научна дисциплина, практикуването на която предполага наличие на независима самостоятелна професия.

1.2. Психотерапевтичната практика преминава на високо Квалификационно и научно ниво.

1.3. Разнообразието от психотерапевтични методи е обезпечено и гарантирано.

1.4. В процеса на психотерапия обучението се извършва в пълен обем и включва теория, самоанализ и практика под супервизия. Необходимите знания се получават в процеса на психотерапевтичната практика.

1.5. До обучение се допускат тези с предварителна квалификация, особено в хуманитарните и социални науки.

Страсбург, 21 октомври 1990 г.

В съответствие с целите на Световната здравна организация и недискриминационнния подход, имащ място в рамките на Европейската асоциация, Европейската икономическа сфера и принципа на свободно движение и обслужване вътре в Европейския икономически съюз.

2. УСЛОВИЯ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ
НА ЕВРОПЕЙСКИ СЕРТИФИКАТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА

2.1. Европейски сертификат могат да получават специалисти, със завършено образование.

2.2. Той се присъжда от Европейската асоциация на психотерапевтите в съответствие с критериите, установени от ЕАП по препоръка на Националните удостоверяващи организации /НУО/, които са признати от ЕАП и са одобрени от европейските организации, заинтересовани от развитието на психотерапията.

2.3. Условията за присъждане на сертификати се определят от Европейския Комитет по образователните стандарти на Президиума на ЕАП като знак за присъждането се поставя в документ от името на ЕАП.

2.4. Сертификатът се издава за 5 години при първо заявяване.

2.5. Встъпителната вноска за получаване на сертификат се разпределя между националните организации-”чадъри” на ЕАП, за да се покрият административните разходи.

3. ОРГАНИЗАЦИИ, ИМАЩИ ОТНОШЕНИЕ
КЪМ ПРИСЪЖДАНЕТО НА СЕРТИФИКАТИ

3.1. Национални удостоверяващи организации /НУО/

3.1.1 Националната организация-”чадър” е единствената организация в страната, призната от ЕАП като най-голямата и най-точно изразяваща интересите и разнообразните подходи в психотерапията в дадена страна или, ако няма такава организация – членството в ЕАП, в пределите на страната и ЕАП признато за трябва да има акредитиране на организацията от ЕАП /отговаряща на етичните норми, стандартите на /бние и методите на сдружаване.

3.2. Европейските разширени организации представляват сами по себе си ЕАП, призната за инствената представяща модела на психотерапия и критериите на ЕАП.

3.3. Обучаващи организации

3.3.1. Трябва да бъдат запознати с критериите на ЕАП, съответстващи на присъждащите организации, ако съществуват, Европейските открити организации, имащи ниво за подготовка за ЕСП /сертиф./. Организацията трябва да следва административния стандарт, установен от НУО.

3.4. Европейската асоциация на психотерапевтите независимо от спецификата, при позоваване на ЕАП се има предвид Президиума на ЕАП или друг орган, упълномощен от президиума, обикновено Европейският Комитет по образователни стандарти.

4. ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ОБУЧЕНИЕТО,
ВОДЕЩИ ДО ПОЛУЧАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТ

4.1. Използваните методи трябва да бъдат ясно обосновани теоретически.

4.2. Теорията трябва да бъде призната от ЕАП и от европейските страни като обоснована от съответните професионални организации.

4.3. Научността на методите трябва да бъде призната от ЕАП и европейските страни като обоснована на съответните професионални организации.

5. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНАТА ПОДГОТОВКА

5.1. Общата продължителност на обучение трябва да бъде не по-малко от 3 200 часа и разпределена за 7 години, като поне 4 години от тях – специално обучение по психотерапия. ЕАП съвместно с НУО и ебропейските разширени организации определят съдържанието на обучението, необходимо за получаване на сертификата.

5.2. Обучението трябва да бъде официално признато от НУО, европейските организации-членки на ЕАП и други, професионални структури, създадени за тази цел.

5.3. Обучението и контролът се осъществяват от практикуващи специалисти и редица други кандидати, определени от ЕАП в съответствие със стандарта.

5.4. Обучението се придържа към критериите за основна подготовка на професионалисти за ЕАП и включва следните елементи:

5.4.1. Личностен психотерапевтичен опит.

Включва: анализ за обучението, изучаване на собствения опит и други методи с елементи на самонаблюдение, терапия и личен опит.

Всички термини трябва да са съгласувани с психотерапевтичните методи. Всяко обучение трябва да съдържа моменти на лично участие в психотерапевтичния процес в съответствие с предлаганите специфични методи.

5.4.2. Теоретична подготовка

Предполага общи университетски знания и практическо обучение, а също така и специална подготовка по психотерапия. Университетските или професионални курсове с присъждане на категория или специална подготовка по психотерапия могат да протичат като част от общия процес на обучение по психотерапия, но не се приравняват към 4-годишните курсове по психотерапия.

5.4.2.1. Теорията за възрастовото развитие на личността.

5.4.2.2. Познание за различните психотерапевтични подходи.

5.4.2.3. Теорията за променливостта.

5.4.2.4. Познаването на социалните аспекти имащи отношение към психотерапията.

5.4.2.5. Психопатологическите теории.

5.4.2.б. Теориите на оценка на интервенцията /намеса/

5.4.3. Практическо обучение

Включва: анализ за обучението, изучаване на собствения опит и други методи с елементи на самонаблюдение, терапия и личен опит. – Всички термини трябва да са съгласувани с психотерапевтичните методи. Всяко обучение трябва да съдържа моменти на лично участие в психотерапевтичния процес в съответствие с предлаганите специфични методи.

5.4.4. Навлизането предполага съответстващ опит в психо-социалния кризис и сътрудничество с други специалисти от сферата на психичното здраве.

Включва научна практика под постоянен контрол в продължение на 2 години.

б. ЗАВЪРШВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

6.1. В Края на 7-годишното обучение обучаващият се, е длъжен да покаже лични социални и професионални качества и способност да работи в съответствие с етическите стандарти, съответстващи на НУО. Тази организация дава указания по този повод на учреждението, провеждащо обучението.

6.2. Съществуват определени стандарти на теорията и практическата дейност.

б.З. Психотерапевтът е длъжен да членува в професионална организация, призната от НУО и да се ръководи от професионалната етика.

6.4. Психотерапевтът е длъжен да има завършено общо образование и специална подготовка на основата на една от акредитираните организации, използващи същите методи.

7. АПЕЛАЦИОННИ ПРОЦЕДУРИ

7.1. Ако НУО отказва да предложи за получаване на сертификата кандидата, чийто метод е научно обоснован и който е изпълнил всички изисквания, Европейската акредитираща организация моли за разрешение да преразгледа делото. Ако НУО не обоснове отказа си, то ЕАП може да изпълни функциите на НУО.

7.2. Ако ЕОО не признаят методите, признати от НУО, и ако и ЕОО действа при това без основание, ЕАП може да препоръча да се разгледа проектът и да поеме функциите на ЕОО в този случай.

7.3. Организациите, провеждащи обучението не притежават пълномощията на НУО и в отсъствие на Европейска открита организация, Комисията по стандартите може да поеме представянето на проекта на ЕАП, ако той съответства на изискванията.

8. ПРОЦЕДУРА ПО ПРИСЪЖДАНЕ НА СЕРТИФИКАТА

8.1. Присъждането на сертификата се извършва поетапно.

8.2. Националните организации – “чадъри” се обръщат с молба за признаване на техния статут в Европейската Комисия по стандартите на ЕАП.

8.3. Комисията по стандартите ги препоръчва на Управителния съвет на ЕАП за акредитиране, в случай на съответствие.

8.4. НУО представя на Комисията по стандартите досието на всяка организация, подготвяща психотерапевти за получаване на сертификата. То съдържа доказателства, посочващи че организацията отговаря на изискванията на ЕАП.

8.5. Обичайно Комисията по стандартите контролира ЕОО и може да назначи независим научен експерт.

8.б. Комисията по стандартите препоръчва обучаващите организации на НУО за акредитиране, ако те съответстват на. изискванията.

8.7. Психотерапевтите, получили подходяща подготовка и желаещи да получат сертификат представят на НУО кратко изложение на своята научна концепция потвърдено от обучаващата организация, такса и снимка.

8.8. Ако НУО счете, че кандидатът е достоен за сертификата, тя го препоръчва на ЕАП. ЕАП може:

8.8.1. да разреши връчването на сертификата от НУО

8.8.2. да отклони препоръката

8.8.3. да изисква допълнителна информация, като например досието от обучението на кандидата.

8.9. 3а определен период от време се издават сертификатите на избраните практикуващи специалисти.

9. РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЕРТИФИКАТ НА ПСИХОТЕРАПЕВТА /ЕСП/ И ОТПАДАНЕ ОТ РЕГИСТРИТЕ

9.1. Управителният съвет на ЕАП разработва процедура за детайлно записване от психотерапевтите, притежаващи ЕСП и отговарящи на изискванията на НУО.

9.2. ЕАП може да публикува този списък по електронен път, или да използва други начини, за да го направи достъпен.

9.3. НУО са длъжни незабавно да информират ЕАП за тези психотерапевти, които са временно отстранени; по такъв начин списъкът може да се изменя.

10. ПРОЦЕДУРА ПО ПРИСВОЯВАНЕ НА ПО-ВИСША КАТЕГОРИЯ

Това, което предшества присъждането на нова професионална квалификация, предполага признаване статуса на практикуващ специалист. Това е особено важно , когато придобиването на квалификация дава право на професионална привилегия, както е в случая с ЕСП.

Има възможност да се настоява понякога практикуващите психотерапевти да демонстрират това, което са усвоили в съответствие с изискванията на ЕАП, но то няма смисъл, ако специалистът е вече признат като експерт в своята област и е изпробвал част от своите методи или всички тях в практиката. Сега това е обичайна практика, особено в страните, където психотерапията се развива с бързи темпове на днешна Източна Европа. Практикуващите психотерапевти, които са проверили специалните си знания в практиката, са известни като “наставници”, а процесът -като “усъвършенстване”. Тези психотерапевти, които се намират в процес на обучение или са го завършили не могат да бъдат наречени “наставници”, но могат да претендират за това звание в бъдеще.

10.1. Усъвършенстването се основава на такива принципи като:

10.1.1. Наличие на Европейски сертификат за по-висока категория;

10.1.2. НУО продължават да присъждат ЕСП;

10.1.3. ЕАП има чрез Комисията по стандартите право на последна дума при присъждането на ЕСП.

10.1.4. Призната е ролята на Европейските отворени организации в контрола на стандартите по определени модели.

10.1.5. Трябва да бъдат взети под внимание особеностите на различните НУО;

10.1.6. Страни, в които няма НУО не биба да бъдат ощетявани при връчването на ЕСП.

4.1. Критерии за усъвършенстване

10.2.1. практикуващите психотерапевти да имат опит при използването на психотерапевтични методи, признати от ЕКП;

10.2.1.1 препоръчаните практикуващи психотерапевти по задоволителен начин да са преминали през националната процедура по усъвършенстване в съответствие с изискванията на ЕАП и са използвали в работата си модели, одобрени от Европейската отворена асоциация.

10.2.1.3. техните теоретически знания и практически опит трябва да бъдат одобрени от НУО в съответствие с процедурата, изработена от ЕАП.

10.2.1.4. тази процедура може да включва: процес, беседа, или избор в професионалната общност.

10.2.1.5. могат да бъдат взети под внимание публикации, отразяващи съответстващи теоретични знания.

10.2.1.6. също така и това, че практикуващите психотерапевти вече имат самостоятелен опит по определен психотерапевтичен модел с достатъчна продължителност за усъвършенстване също определен от ЕАП.

10.2.2. нивото на знанията и опита на практикуващите психотерапевти е еквивалентно на нивото на тези, които са преминали подготовката по стандартите на ЕАП.

10.2.3. практикуващият психотерапевт спазва нормите на етиката, съответстващи на ЕАП.

10.2.4. Процедура

След като моделите са признати, националните удостоверяващи органи са акредитирани в съответствие с разделите 3. и 1., обоснована е процедурата на усъвършенстване, НУО могат да предложат кандидати за получаване на ЕСП от по-висша категория. всяка страна има две години на разположение от предлагане на първото име, за да завърши списъкът на кандидатите за страната. Съответно НУО не попълват тези списъци с нови кандидатури докато процесът не е завършил.