Българската асоциация по музикотерапия (БАМ) е сдружение за професионална подготовка, квалификация, специализация и разпространяване на невербалните подходи в психологическата работа в областа на терапията, превенцията и личностното израстване.

Музикотерапия е:
1. Психотерапевтичен подход, при който музиката и музицирането се прилагат за целенасочено медииране на връзката тяло-разум-емоция, в процеса на преживяване и осъзнаване, с цел позитивиране, оздравяване и развитие на човека.
2. Прилага се от квалифициран музикотерапевт и придобива своеобразна целенасоченост в зависимост от теоретико-концептуалната ориентация в съответното психотерапевтично направление.

Какво е музикотерапия?
Музикотерапия е научна дисциплина, в която се използуват основните характеристики и качества на музиката или на музикалните произведения в клиничната рехабилитация или в психологическата работа с терапевтични цели.
Лилия Ахтарова

Music Therapy is:
1. An approach in psychotherapy in which music and musical improvisation are applied for intentional mediation of the body-mind-emotion connection in the process of experiencing and awakening to the consciousness of experiences, aiming at bringing positiveness, health and personal development.

2. It is applied by a qualified/certified music therapist and gets its own idiosyncratic direction, depending on the theoretical-conceptional orientation in the respective psychotherapeutic field.

Семинар на тема “Процес ориентирана психотерапия … ” – 20.01.2019

 

Музикотерапевтичен институт – София

 

Съобщава:

на 20.01.2019г.

 

Ще се проведе практически семинар на тема: „Процес ориентирана психотерапия -

Работа със симтома. Симптом и взаимоотношения”.

Водещ: ЛИЛИ АХТАРОВА

 

СИМПТОМИ

„Будистите отчитат, че ако си болен,  време е за медитация, да отделиш време от ежедневния си живот, да отбележиш какво става вътре в теб и да подкрепиш мечтите си /сънищата си/.              

Сънищата не се сънуват само през нощта! Нашите тела сънуват през цялото време и имат при това съноподобни или полу-съзнателни преживявания – симптомите ни правят будни за това! Това, което наричаме симптоми са големи сънища,  опитващи се да ни излекуват от нашата едностранчивост, да разширят нашата идентичност – това, което мислим, че сме. Те се опитват да ни накарат да се задълбочим в сънуването, да мечтаем.”

Семинарът е модул от сектор – свободно избираеми в Обучителната програма на МТИ-С, предвижда 8 тренингови часа.

Подходящ за всички колеги с психотерапевтична ориентираност, както и за работа със себе си.

Време: от 9.00 ч. до 16.30 ч.

С 1 час обедна почивка

 

ТАКСА ЗА УЧАСТИЕ:

За студенти на МТИ-С – 30 лв.

За всички други – 45 лв.

Участници извън програмата на МТИ-С, ще получат сертификат!

Моля, изпращайте своите заявки на:   email: mti@bulgarianmusictherapy.com ,

Заявка за участие изтегли от тук:  zaiavka_uchastie

 

Повече информация на моб.: 0898 665 578.

< |||| > 1 2 3 4 5 6 7

АКТИВНА МУЗИКОТЕРАПИЯ С ДЕЦА
ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ
Интервю с Любка Мюлер – специален гост на Втората национална конференция по музикотерапия – София, 2007 година

От 5 до 9 октомври 2007 година в гр. София се проведе Втората национална конференция по музикотерапия в България под мотото „Изкуствата – посредник между езика на ума и езика на чувствата”. Тя беше организирана от Българската асоциация по музикотерапия. Основната тема „Изкуствата в психологическата работа с деца и възрастни” беше представена в доклади и много практически начини. В рамките на проявата се състоя и двудневен семинар /work-shop/ с водещ Любка Мюлер – практикуващ музикотерапевт, музикален педагог и преподавател по ритмика в гр. Дрезден – Германия. За първи път у нас на професионален форум се говори за „Активна музикотерапия с деца”.

Госпожо Мюлер, как се чувствате на конференция по музикотерапия в България?

Чувствам се изключително добре, защото бях приета много сърдечно, намерих съмишленици и вече знам какво е състоянието на музикотерапията тук. Срещнах се с интересни хора, които също работят с музика. Особено се радвам за възможността да направя семинар и за активността, с която участниците работиха.

Какво ви накара в хода на конференцията да станете член на Българската асоциация по музикотерапия?

Вълнувам се и съм съпричастна към проблемите свързани с развитието на музикотерапията в родината ми. Впечатлена съм от богатството на темите в докладите – от ранното детско развитие на бебето през духът на музиката у късния Ницше до транзакции в психотерапията и личното творчество като ресурс. Просто невероятно! Мисля, че имам огромен опит натрупан в продължение на 30 години с деца в клиники, в социални педиатрични центрове, в детски домове за деца с увреждания. Реших да бъда полезна с всичко, с което е по силите ми!

Аудиторията, която се интересува от музикотерапия в България различава ли се от тази в Германия?

Да, различава се. Тук публиката е много по-разнообразна. Това са психолози, музиканти, педагози, логопеди и други съпътстващи професии. В Германия музикотерапията се дели на специфични дялове – в психотерапията, в неврологията, в домовете за деца.

Независимо, че Българската асоциация по музикотерапия съществува вече 12 години тази материя продължава да бъде неразбирана или възприемана като западноевропейска мода. Вие как бихте обяснили това на хората?

Музикотерапията е прилагане на музиката и/или музикалните елементи от квалифициран терапевт на един човек или група от хора в един процес, който е така създаден, че комуникацията, ученето, мобилизацията, изразът, организацията и другите терапевтични цели се подпомагат и развиват за да се удовлетворят физическите, чувствените, умствените и социалните потребности. Терапията с музика съвсем не означава да слушаш лирично произведение и да си представяш вятър или есенен листопад. Задължително трябва да се прави от подготвен специалист.

Различава ли се работата с възрастни и деца?

Големият човек мисли повече с главата си, ако е в състояние да го прави. Децата са по-непосредствени. Да се установи контакт с дете е много по-лесно. Те се привързват бързо, а доверието между нас дава винаги много добри резултати по отношение на тяхното психическо и физическо здраве и развитие. При възрастните това е по-сложно. Не им е лесно да преодоляват собствените си разбирания и е трудно да бъдат въведени в творчески процес, ако през живота си не са правили нищо в тази посока.

Какъв съвет бихте дали на майка, която намира симптоми на тревожност, агресия, нервност у детето си? Има ли нещо, което да действа като „спешна помощ”?

Независимо от възрастта можете да вземете своето дете на ръце или просто да го гушнете и да запеете любимата си песен, може да е за приспиване или нещо, което сте измислили самите вие за случая. Опитайте се да изпеете това, което искате да му кажете. В случая изобщо няма значение дали пеете вярно или не. Важното е да можете така да споделяте преживяванията си.

При какви заболявания е успешно приложима музикотерапията?

Много е подходяща при невротични и спастични заболявания, нарушения на тонуса, говора и речта, сензомоториката, на възприятията, загуба на памет, липса на концентрация. При децата се ползват антропософски методи, психоаналитична и аналитично ориентирана терапия, подходьт на Нордов и Робинс за умствена изостаналост, Орфова и регулативна терапия, когато се търси разрешение на проблеми.

Най-тежкият случай от вашата практика , когато музикотерапията е дала положителен резултат като съпътстваща терапия?

Това са случаите в интензивното отделение с пациенти в кома. Там трябва да си много сигурен какво правиш, защото болните понякога не реагират, но трябва да се борят. Случвало се е пациент да не показва никакви реакции в продължение на 2 месеца, но в резултат на постоянното въздействие с музика започва да дава признаци на живот като леко намигане, някакъв малък жест, отваряне на очите или обръщане на главата в посока на звука. Така ни дава знак, че се свързва с това, което чува. Изключително труден процес, който изисква много търпение, професионален усет, голяма наблюдателност.
Каква рецепта бихте ми дали преди да изляза от вашата музикотерапевтична работилница?

Истинско е само това, което сам можеш да направиш със себе си!

Интервюто взе Росица Христова