Българската асоциация по музикотерапия (БАМ) е сдружение за професионална подготовка, квалификация, специализация и разпространяване на невербалните подходи в психологическата работа в областа на терапията, превенцията и личностното израстване.

Музикотерапия е:
1. Психотерапевтичен подход, при който музиката и музицирането се прилагат за целенасочено медииране на връзката тяло-разум-емоция, в процеса на преживяване и осъзнаване, с цел позитивиране, оздравяване и развитие на човека.
2. Прилага се от квалифициран музикотерапевт и придобива своеобразна целенасоченост в зависимост от теоретико-концептуалната ориентация в съответното психотерапевтично направление.

Какво е музикотерапия?
Музикотерапия е научна дисциплина, в която се използуват основните характеристики и качества на музиката или на музикалните произведения в клиничната рехабилитация или в психологическата работа с терапевтични цели.
Лилия Ахтарова

Music Therapy is:
1. An approach in psychotherapy in which music and musical improvisation are applied for intentional mediation of the body-mind-emotion connection in the process of experiencing and awakening to the consciousness of experiences, aiming at bringing positiveness, health and personal development.

2. It is applied by a qualified/certified music therapist and gets its own idiosyncratic direction, depending on the theoretical-conceptional orientation in the respective psychotherapeutic field.

Семинар на тема “Процес ориентирана психотерапия … ” – 20.01.2019

 

Музикотерапевтичен институт – София

 

Съобщава:

на 20.01.2019г.

 

Ще се проведе практически семинар на тема: „Процес ориентирана психотерапия -

Работа със симтома. Симптом и взаимоотношения”.

Водещ: ЛИЛИ АХТАРОВА

 

СИМПТОМИ

„Будистите отчитат, че ако си болен,  време е за медитация, да отделиш време от ежедневния си живот, да отбележиш какво става вътре в теб и да подкрепиш мечтите си /сънищата си/.              

Сънищата не се сънуват само през нощта! Нашите тела сънуват през цялото време и имат при това съноподобни или полу-съзнателни преживявания – симптомите ни правят будни за това! Това, което наричаме симптоми са големи сънища,  опитващи се да ни излекуват от нашата едностранчивост, да разширят нашата идентичност – това, което мислим, че сме. Те се опитват да ни накарат да се задълбочим в сънуването, да мечтаем.”

Семинарът е модул от сектор – свободно избираеми в Обучителната програма на МТИ-С, предвижда 8 тренингови часа.

Подходящ за всички колеги с психотерапевтична ориентираност, както и за работа със себе си.

Време: от 9.00 ч. до 16.30 ч.

С 1 час обедна почивка

 

ТАКСА ЗА УЧАСТИЕ:

За студенти на МТИ-С – 30 лв.

За всички други – 45 лв.

Участници извън програмата на МТИ-С, ще получат сертификат!

Моля, изпращайте своите заявки на:   email: mti@bulgarianmusictherapy.com ,

Заявка за участие изтегли от тук:  zaiavka_uchastie

 

Повече информация на моб.: 0898 665 578.

< |||| > 1 2 3 4 5 6 7

Конференция 2007 г.

Резюмета на докладите, представени на
Втора национална конференция по Музикотерапия
(05.10. – 09.10.2007 г.)
Изкуствата – посредник между
езика на ума и езика на чувствата



МУЗИКАТА – ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ
ЗА РАННОТО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
Росица Христова

Малки и големи преживяват заедно
музика и танци, стихове и залъгалки!
Истории за гушкане, гъделичкане и смях!
Задачки с играчки, и игри – закачки!

В първите години от живота мозъкът на детето расте с феноменална скорост и това време е най-благоприятно за употреба и развитие. През последните 10 години учените физиолози откриха за функционирането на човешкия мозък повече, отколкото за цялата предходна история на човечеството. Техните изводи потвърждават, че ранните впечатления имащи огромно значение за формирането на детския мозък коренно променят нашите представи за потребностите на новородените бебета и малките деца.

Музиката и присъщите и емоционални подходи на въздействие са фундамент в представената авторска програма за емоционалното, интелектуално и психично детско развитие в първите години от живота. Приложима е както за превенция на здрави деца, така и при случаи с установен дефицит.



“МУЗИКАТА ПРАВИ НЕЩАТА РАЗЛИЧНИ”
(приложение на музиката и изкуствата в училище – преглед на чуждия опит)
Славка Зидан

Забравените и отново открити истини, за различното учене. За способността ни да учим, не само чрез четене и запаметяване, но и чрез слух, зрение, сензитивност, движение. Музика, рисуване, театър – пренебрегнатите пътища към истинското познание и българското зрънце в тях.

Какво показват резултатите, когато наука и изкуство се смесят. Има ли алтернатива на съвременното училище?



АРТ-ТЕРАПИЯ С ДЕЦА,
ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА
гл. ас. д-р Моника Борисова,
СУ “Св. Климент Охридски”

Докладът разглежда същността на арт-терапията в контекста на особеностите на децата, лишени от родителска грижа и необходимостта от клиничен подход при работата с тях.
Описан е опит от “Арт-ателие” реализирано с деца от дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа “А. Златаров”.



МУЗИКОТЕРАПИЯ ПРИ ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ
Цонка Драганова

Музикотерапията влияе много добре на децата . На тези с увреждания също, като дори за някои от тях това се оказва един от малкото начини да се подобри в някаква степен състоянието им . Повечето от тези деца имат шанс чрез МТ като допълваща терапия да подобрят умението си за общуване със света – връстници, родители, близки. Имат шанс да се почувстват приети и да повишат самочувствието си от факта, че извършват дейности, които се приема , че децата с увреждания почти не могат. Обикновено с децата с увреждания работят по няколко различни специалисти едновременно – логопед, психолог, рехабилитатор, кинезитерапевт и др. Това, което те съзнателно ги карат да се научат да правят – да говорят, да се движат без чужда помощ или да усъвършенстват определени движения , музикотерапията го прави разчитайки на друга мотивация. Става въпрос за дейност , от която детето изпитва удоволствие, чувства се добре и иска да повтаря тази дейност, заради приятното чувство. С други думи несъзнателно “работи” по себе си, като в определени случаи постига дори повече, отколкото, когато осъзнава какво трябва да направи…



ИЗПОЛЗВАНЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ
НА АРТТЕРАПЕВТИЧНИ ТЕХНИКИ
В ТЕРАПЕВТИЧНАТА РАБОТА С ДЕЦА
С КОМУНИКАТИВНИ, ЕМОЦИОНАЛНО-
ПОВЕДЕНЧЕСКИ, ИНТЕЛЕКТУАЛНИ
И ДРУГИ РАЗТРОЙСТВА.
Мария Горинова
Анета Декова

Представят се възможностите за терапевтично повлияване и подкрепа на деца с разтройства и проблематика от психиатричния спектър посредством арттерапевтични техники.

Предоставят се продукти от дейността на децата в рамките на терапевтично-груповата и индивидуалната работа с тях, като се разглеждат и анализират ефекта и въздействието на методите и техниките в терапевтичния процес.



ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКОТЕРАПИЯТА
ПРИ РАБОТА С ДЕЦА
СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ
Венета Венкова,
психолог

Активната музикотерапия, като специфичен метод за комуникация и друг вид жив език съдържа в себе си неоспоримо богатство от изразни възможности. Особено ползотворна и полезна се явява активната музикотерапия при работа с деца със специални потребности в следните области:

  • Активизиране и отключване на социални интеракции на невербално равнище и стимулиране на вербалното;
  • Активиране и отреагиране на емоционални състояния и процеси и стимулиране на интрапсихичното им преработване;
    Предизвикване на позитивни емоционални преживявания, хармонизиране и постигане на релаксация.
  • Като се имат предвид дефицитите в областта на развитие на вербална комуникация при деца със специални потребности, използваните техники на музикотерапията се явяват чуден и чудесен начин за възможността детето да изяви себе си, да се постигне довереност и се осъществят интеракциите дете-терапевт.Така също и да се обогати мултисензорния опит на детето,също и да се използват като ресурс стериотипните поведенчески прояви и чрез умения от страна на терапевта да се постигне промяна към желано поведение.
  • В доклада са представени различни случеи с деца и приложението на конкретни техники от активната музикотерапия използвани в индивидуалната работа при деца със специални потребности от предучилищна възраст 3 до 7 години.



    “ДУХЪТ НА МУЗИКАТА У КЪСНИЯ НИЦШЕ”
    ДЕКАДАНС И СЕБЕНАДМОГВАНЕ
    Проф. Нева Кръстева

    Настоящето изложение проследява “пресъхването” на музикалното в “Антихрист” и “разтварянето на principium individuationis в дионисиевото”, предсказано от ранния Ницше и осъществено в късните фрагменти, непосредствено преди разпада на личността.

    Но книгата на познанието ” Тъй рече Заратустра” отново е породена от духа на музиката, философското протичане е оживено от “Theologenblut” /теологичната кръв/ на притчовия библейски език. Чрез “волята за мощ” се появяват Heil- und Hilfmittel /оздравителни и помощни средства/ спрямо всеки “разтящ или увяхващ живот” /Ницше/.

    Психологията на Ницше като дионисиева “Maеchtigkeit” е коментирана от Хайдегер в “Европейският нихилизъм” , а влиянието на Ницше върху Фройт е изследвано с помощта на съответната литература.



    СПОДЕЛЕНО – КЛУБНАТА РАБОТА С ПСИХИЧНОБОЛНИ
    КАТО ФОРМА НА ПСИХОТЕРАПИЯ
    Ангел Томов

    Има различни теории, обясняващи причините за появата на психичните заболявания. Според една от тях акцентът се поставя върху пропуските при усвояването на ролите, които всеки индивид научава в процеса на своя живот.

    Известно е, че при по-голямата част от психичните заболявания базисните структури на личността и най-ранните знания и умения биват засегнати най-късно или остават незасегнати.

    Планирането на времето, поставянето и изпълнението на конкретни задачи, постигането на определени цели дава възможност да се промени себеоценката на психичноболния и оценката на околните за него, да промени неговата жизнена позиция. В тази посока, в клуб “7-ми етаж”, работата с различни изкуства – литература, изобразително изкуство, музика , танц има своя сериозен принос като оздравително средство.



    МОЕТО ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ В ОПИТА МИ
    С ПСИХИАТРИЧНИ ПАЦИЕНТИ
    Теодоси Цингилев

    Настоящото представяне има за цел да опише няколко основни акцента, които забелязах по време на доброволния си стаж в денонощния стационар на Областния диспансер за психични заболявания /ОДПЗСС/ в София, състоял се в периода от края на март до началото на юли 2006 г. Те са свързани с моето собствено преживяване по време на интервюирането и недотам структурираните ми опити за терапевтична работа с пациенти на отделението и интервенция с помощта на арт-терапевтични рисувателни техники.

    В съобщението разглеждам специфичната сензитивност при разчитането на невербалните послания на хората, поведението и настроенията им, която опитът с психиатрични пациенти ми помогна да развия, а също и концентрацията и отговорността в този тип работа, които считам за неразривно свързани.

    Включени са и други теми като себерефлексията, моите собствени психосоматични симптоми като резултат от грешките ми в хода на работата, сътрудничеството с психиатъра и използваните рисувателни техники. Разгледани са отделни примери плюс няколко работи на пациенти като приложение към текста.



    РАБОТАТА С ИЗКУСТВА – ПЪТ
    КЪМ СЕБЕ СИ И СВЕТА
    Нейчо Карпачев

    Проследяват се преживяванията и предизвиканите от тях промени в нагласите от позициите на участник в група за собствен опит. Представени са резултати от използваните в групата арт – техники, демонстриращи обогатяването на емоционалния опит чрез осъзнаване на собствените личностни особености, качества и ценности.
    Разкриват се възможностите на изкуствата като средство за комуникация на личността със своята несъзнавана част и произтичащите от този процес креативности, разширяване на съзнанието и интеграция в реалния живот.



    МУЗИКА, ЕКЗИСТЕНЦИАЛИ И ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ В ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИЯ ПРОЦЕС
    Dr. Habil. Надежда Витанова
    Софийски университет “Св.Кл. Охридски”

    Научното съобщение е с теоретико-практическа насоченост и представя в сравнителен план няколко случая.

    Основната идея е да се сподели опит, свързан с подхода “музика и образност”, приложен с цел осъществяване на връзката между състоянията на Его-то и екзистенциалните преживявания на личността в процеса на психотерапия.

    Съобразяваме се трите основни Его-състояния, към които се насочва транзакцонния анализ – чувства, отношение и поведение, пренесени от: • детството; • от родителите; • от собствения поведенчески и преживелищен опит.

    В процеса на психотерапия те могат да бъдат обединени от основните екзистенциали: времето, пространството и реалността. Имаме предвид, че:

    - “пространствеността на съществуването” в екзистенциалния смисъл не е тъждествена на физическото пространство – това е “конкретното преживяно пространстно”, независимо от физическата отдалеченост или близост;
    - “времето на съществуването” се вербализира с категориите “преди”, “сега”, “после”;
    - границите на “телесността” се разпростират до границите на откритостта на личността към света, което се осъществява в смисъла на екзистенциалния модел “битие в света”;
    - “човешкото съществуване в поделения свят” обеснява екзистенциалната откритост към света и позволява докосването до едни и същи човешки феномени, които са в основата на смисъла на живота;
    начините за съществуване в света са съзвучни с настроението и неговите потенциали – в този смисъл настроението е същността на екзистенциалите.

    Музиката подпомага в значителна степен екзистенциалният анализ на Его-състоянията по посока на:

    - осмисляне и разбиране на силни преживявания, свързани с периодите на детството, родителските подходи и изисквания или собствен преживелищен опит от личната история;
    - “Връщането” към негативните сценарии от детството или родителските сценарии в условията на психотерапевтичната реалност, в която се осъществява транзакция на ситуациите, породили болезнените Его-състояния;
    - “Сглобяването” на транзакциите и придаването на смисъл на преживяното;
    - Превръщането на интензивните транзакционни преживявания в лична история, чието въздействие върху психиката вече е осъзнато и контролирано в контекста на смисъла на настоящия живот.



    СЪЧЕТАВАНЕ НА ПСИХОДРАМАТА И
    ВОДЕНО С МУЗИКА ВЪОБРАЖЕНИЕ В
    ДЪЛГОСРОЧНАТА ТЕРАПЕВТИЧНА ПРАКТИКА
    Ирина Димова

    Темата на доклада е свързана с обогатяването на терапията Водено с музика въображение (ВМВ) с техниките на психодрамата, в контекста на работата с индивидуални клиенти. Представя се монодрамата- подход, в който психодраматичната парадигма се прилага като метод на индивидуалната психотерапия. Прави се сравнение между психодрамата и вмв. Представя се личния опит от ВМВ сесии, които са съчетани с психодраматични техники. Разглжда се и дългосрочен терапевтичен процес, в който в различни сесии са използвани монодрама и Водено с музика въображение.



    ЛИЧНОТО ТВОРЧЕСТВО КАТО РЕСУРС
    Лилия Ахтарова

    В настоящото представяне, бих искала да запозная аудиторията с не много популярния у нас подход на Арнолд Миндел Process work или Процес-ориентирана психотерапия.

    Процес-ориентираната психотерапия, чието първоначално название е “Работа със съновното тяло” (“Drеam body”) е създаден през седемдесетте години на миналия век от д-р Арнолд Миндел в Швейцария. По-късно се пренася в САЩ, където по настоящем са двата основни обучителни центъра. За развитето му допринасят Еми Миндел, Джо Гудбред, Кейт Джоуб, както вече и много други по всички континенти.

    В своята теоретична постановка Процес-ориентираната терапия обединява основни виждания на Юнгианската психология, системната теория, Гещалд терапия, Ериксонянски подходи, адаптирана психодрама и съвсем не на последно място подходи, които работят с единството между разум, тяло и емоции, каквито са арт-терапията, музикотерапия и танцовата терапия.

    Предвижда се кратка практическа демонстрация с участниците.



    DRUM CIRCLE LIBERA
    (work-shop)
    Мартин Иванов

    Барабанната терапия е древен подход, който използва ритъма за лечение и себеизразяване. От Монголските шамани до Минианка лечителите от Западна Африка,терапевтичните ритъм техники са използвани в продължение на хиляди години, за да създават и подържат физическото, умственото и душевно здраве.

    Съвременните изследвания днес потвърждават терапевтичния ефект на древните ритъм техники. Най-последните изследователски наблюдения индикират, че свиренето на барабани ускорява физическото лечение, засилва имунната система и създава усещане за добро физическо състояние, освобождаване от емоционална травма и реинтеграция със себе си.

    Други изследвания демонстрират успокояващия, концентриращ и лекуващ ефект от свиренето на барабани върху болните от Алцхаймер, аутистичните деца, емоционално неуравновесените тийнейджъри, възстановяващите се пристрастени (наркомани, алкохолици), пациенти с травма, затворници и бездомни.

    На Втората Национална Конференция по Музикотерапия, Институт за Съвременно Изкуство и Терапия “Либера” ще представи барабанната терапия с work-shop “Drum Circle Libera”. Основната цел на този work-shop е да запознае участниците в конференцията с това как се организират, провеждат и ръководят Оздравяващи и Терапевтични Drum Circles.



    АКТИВНА МУЗИКОТЕРАПИЯ С ДЕЦА
    СЕМИНАР (WORK-SHOP)
    г-жа Любка Мюлер

    Цел на work-shop-а е да се получи цялостна представа за възможностите, методите и средствата за музикално-терапевтична дейност с деца. Work-shop-а се състои от кратка теоретична част и предимно от практическа работа с участниците.

    ТЕОРЕТИЧНАТА част обхваща методи на музикотерапията, тяхното приложение при работата с деца в различните възрастови групи и заболявания, перспективи и поле за действие, отношение между музикотерапията и музикална педагогика. По-голямата част от времето е предвидено за практически упражнения с участниците под основна тема:

    “Елементи в Музиката и Движението и тяхното приложение при работата с деца и юноши.” – Цялостно въздействие на Музиката и Движението върху физическото развитие, мисленето и духовността. Практическите упражнения включват игри, песни, елементарни танци, музикална и танцова импровизация, практическо овладяване на музикалните елементи – темпо, ритъм, динамика, такт, музикални форми, двугласие и т.н.

    Work-shop-а е подходящ за всички активноинтересуващи се участници, независимо от професия и музикални и танцувални умения. Най-голямо значение има желанието “на собствен гръб” да се опитат възможностите за работа с деца и юноши.