Питай патило

В тази рубрика ще каним популярни личности и изявени специалисти във всички области на нашия живот. Ще ги питаме за онова, което се случва зад кулисите на славата и успеха им. Ще ти разкрием някои “тънкости на занаята” им. За да можеш да потърсиш себе си в мозайката на Големия живот. И да намериш себе си...

 

Избрахме първият ни гост да е човекът, който вече две години е част от екипа на “Тийнейджър LOVE”, за да търси заедно с вас решение на проблемите ви. И не само заради това...

 

НЕЙЧО КЪРПАЧЕВ

НАЙ-ТРУДНОТО Е ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ И СОБСТВЕНАТА СИ СЯНКА

 

 

* Ти си завършил психология в Софийския университет, имаш дълъг стаж като училищен психолог, работиш и като консултант, но продължаваш да учиш. Защо?

- Причините са повече от една, но главното е любопитството, интересът към хората и към начините, по които животът им би могъл да стане по-смислен и щастлив.

 

* Смяташ ли, че на Земята има специалист, който да каже, че знае всичко за човешката психика?

- Естествено, че не. “Специалистите” са обикновени хора. Всеки е ограничен от собствения си житейски опит и областта на познание, която е избрал. Друг въпрос е, че някои твърдят, че тяхната истина е единствено вярна и правилна. Истинските психолози нямат подобни претенции. Дори напротив, те са убедени, че всеки човек, прибягнал до техните услуги, знае много повече за себе си и за своята психика, отколкото специалистът.

 

* Защо тази материя е толкова сложна?

- Причината е много проста. :-) Хората често се изкушават да използват въображението си по неправилен начин. Така си създават картини и обяснения за света и случващото се в него, които са коренно различни от реалността.

 

* Кога реши, че психологията е твоето призвание?

- В интерес на истината, попаднах случайно в специалността “Психология” в СУ, заради резултата от кандидат студентските изпити. Впоследствие обаче се оказа, че “случайни неща” няма. Психологията може да даде на всеки много, но в никакъв случай не го прави даром...

 

* Какви качества трябва да притежава един психолог? Трябва ли да си самороден талант, или това е най-обикновена наука?

- Самороден талант звучи доста силно, но определена доза от него е необходима. Всеки, който смята да се занимава с психология, трябва да разполага с търпение и любов към хората. Тази наука не е за личности, които нямат добро мнение за човека като феномен.

 

* Има ли мошеници сред колегите ти и как да ги разпознаем?

- Мошеници е силно казано. Но има хора, които прекалено са си повярвали и си въобразяват, че могат да помагат на другите. Изкушаващо е да се смяташ за експерт или магьосник, който знае всички отговори. Истината обаче е различна: не можеш само с четене на дебели книги, колкото и умни да са те, да вникнеш в тайните на психиката. Всеки, който иска да се занимава с терапевтична дейност, първо трябва да придобие личен опит, опознавайки себе си и поне част от своите отхвърлени или потиснати емоции. Чак после може да развие емпатията, необходима за разбирането на другите.

 

* Занимаваш се и с кариерно развитие. Това пък какво значи?

- То отново е свързано с процеса на себепознание. Половината от живота ни минава в професионална изява или в труд в полза на хората около нас. Затова е много важно изборът на професия да съответства на личните интереси, способности и очаквания за разултатите от този труд. Само така ще сме максимално полезни и на себе си, и на другите.

 

* Продължаваш да учиш, въпреки че вече си утвърден специалист. В каква посока се развиваш?

- От 5 години съм в обучителна програма на Българската асоциация по музикотерапия. Там също попаднах случайно, воден от чисто любопитство да разбера какво е това?

 

* Да, наистина, това пък какво е?

- Мога да кажа, че открих един нов и различен свят, изпълнен с музика, изкуство и въображение, който може да помогне на съвременния човек да възвърне загубения си душевен баланс и хармония. При това без да бяга от реалността, а точно обратното: като влезе в контакт с нея и започне да я преобразява според своите потребности. Лично аз продължавам да уча и да прилагам наученото. Първо върху себе си, естествено, за да видя дали то работи или просто е поредната куха теория или галеща слуха илюзия. Съвсем уверено мога да твърдя, че това е нова област, която разкрива големи възможности за всеки, който уважава своя вътрешен свят.

 

* Това май е нещо ново, поне за България...

- Музикотерапията е нова не само за България, но и за Западния свят. Увлечението и преклонението пред индустрията и технологиите е довело до забравянето на стари истини, една от които е връзката между музиката и душата на човека. В човешката история има много примери за влиянието на музиката: Давид с музика е лекувал първия цар на Израел - Саул; Орфей с арфата си подчинявал инстинктите на животните и ги карал да се превърнат в нещо съвсем ново и различно...

 

* И как можем да използваме това днес?

- Музиката е универсален език за общуване между хората, много по-ефективен от речта като изразяване и предаване на нашите емоции. Различна е и ефективността на посланието. За да ти обясня нещо с думи, може да са ми необходими дни или седмици. С музиката може да се получи за броени минути.

 

* Това може ли да е полезно за тийнейджърите?

- Как? Разбира се, отговорът е “да”! Може да се работи и индивидуално, и групово. Вече е доказано, че себеизразяването чрез музикални инструменти може да помогне на тийнейджърите да се научат да се изразяват по-добре и с думи. Възможно е да се постигне също себепознание и личностно израстване. Има и много други аспекти... В Асоциацията се работи не само с музика, а и с други изкуства, които се превръщат в път към разбирането и изразяването на вътрешния свят на човека.

 

* Страхотно! Но май малко се отплеснахме... Кое е най-трудното в професията на психолога?

- Да опознаеш себе си, включително собствената си сянка. Да признаеш, колкото и да не ти се иска, че имаш и негативни качества и черти. И накрая да успееш не само да се чувстваш комфортно с тях, но и да ги накараш да ти служат.

 

* А кое ви носи най-голяма радост?

- Лично за мен това е позитивната промяна в хората, с които общувам в момента. Когато клиентът започва да вижда нови възможности и перспективи пред себе си.

 

* Това, че психологът е наясно с много тайни на човешката психика, помага ли му в личния живот, или по-скоро му пречи?

- Естествено, че помага. Ако си електротехник и ти се повреди инсталацията, ще можеш да си я оправиш и сам. Все пак това правило не винаги е валидно. Ако аз не съм осъзнал някои особености на личността си, ще съм склонен да продължавам да повтарям старите грешки. Резултатът ще е трагичен и за мен, и за околните. Но ако искам да променя нещо, ще се наложи да потърся помощ; ще прибегна до услугите на колега, който ще ми даде възможност да се видя още веднъж и да открия това, което ми пречи в постигането на моите цели.

 

* Какъв е механизмът, по който помагате на хората? Физиката се лекува с лекарства, упражнения, апаратура, но психиката?

- Ако ми позволиш, ще си послужа с метафора: механизмът е, че терапевтът служи на клиента като огледало, в което той може да види себе си. Също както в живота: виждаш другите и всичко свързано с тях, но не и себе си, ако нямаш огледало. Изкуствата, и по специално музиката, са път, по който всеки човек може да се свърже със своя вътрешен свят и да изследва непознатите страни на своята личност. Механизмът е, че невидимото става видимо и ясно за човека.

(Следва)

Saint Eagle

 

НЕЙЧО КЪРПАЧЕВ

УМЕНИЕТО НИ ДА ОБЩУВАМЕ Е В ОСНОВАТА НА УСПЕХА - II

 

* Доколко психологът учи пациента си и доколко става обратното?

- Първо, искам да направя малко уточнение. Аз не съм лекар и наричам хората, които се обръщат към мен, клиенти, а не пациенти. Пациентът е принуден да търпи онова, което лекарят реши, че е най-правилно. Клиентът, напротив, е равностойна страна в общуването с психотерапевта. Двамата заедно търсят най-доброто решение на проблема, причиняващ дискомфорт.

 

* Има ли хляб във вашата професия - у нас и в чужбина?

- Разбира се, че има! Докато свят светува, проблемите с вътрешния мир на човека ще са актуални и ще изискват разрешаване. Но помагащи професии, като психологията, не са най-добрият избор за хора, които се интересуват само от парите и бързото им натрупване. Акцентът пада върху помощта и удовлетворението от добре свършената работа.

 

* Значи доста хора търсят помощта на специалист при разрешаването на проблемите си?

- Доста - не бих казал. В развитите страни грижата за чувствата и психичния комфорт е далеч по-осъзната и всичко е добре уредено. В България още битува схващането, че човекът е само тяло. Емоциите са нещо срамно, незаслужаващо внимание и затова трябва да се потискат. Подобно схващане води до много проблеми и висока цена, която се плаща от всички.

 

* Какво отличава тийнейджърите като възрастова група в сравнение с останалите ти клиенти?

- Това е труден период от развитието на личността с главна задача - отговор на въпроса “Кой съм аз?” във всички негови аспекти и измерения. Тийнейджърите демонстрират непукизъм и отхвърляне на правилата, но всъщност искат да бъдат убедени, че си струва тези правила да бъдат усвоени и следвани. Родителите и възрастните не бива да реагират като ужилени, а да предразположат децата да споделят своите надежди, опасения, очаквания. Само така би се получил диалог, от който ще спечелят и двете страни. За жалост някои възрастни злоупотребяват със статуса си и предпочитат да издават заповеди, изискващи безпрекословно подчинение, вместо да общуват с тийнейджърите като с по-малко опитни, но равностойни личности.

 

* С какви проблеми се сблъскваш като училищен психолог?

- Основният проблем е липсата на социална компетентност и умения за общуване при голяма част от децата. Причината според мен е, че повечето родители култивират прекален индивидуализъм, водени от желанието децата им да успеят. Но това се превръща в морален императив и управлява цялото поведение на личността.

 

* Че лошо ли е да имаш лидерски качества?

- Не, разбира се! Но желанието да си лидер, със собствено лице, е само едната страна на монетата. В човека е заложен и стремеж да принадлежи към другите, пълноценно да общува с тях - не винаги от позицията на доминиране и превъзходство! Никой млад човек няма да постигне траен успех в която и да е област, ако не развие в себе си разбиране към околните и умения да общува с тях. Основното е способността да слушаш и да чуваш онова, което казват другите, за да изградиш удовлетворителни и за двете страни взаимоотношения.

 

* Можеш ли да посочиш 5-те главни опорни стълба при възпитанието на едно дете?

- Честност, приемане и откритост от родителите в процеса на общуване. Подкрепа и поощрение в развитието на детето.  Съчувствие. Съвместна отговорност при решаване на проблемите. Родителски контрол върху поведението на детето при установени ясни граници. Мисля, че станаха 5.

 

* А 5-те опорни стълба при възпитанието на родителите от страна на техните деца? :-)

- Само един: да отворят сетивата си, за да наблюдават чудото, наречено формиране на човешката личност. Да се забавляват и да преоткрият светлите страни на детството, каквито са например спонтанността и творчеството. Т.е. да се забавляват, вместо да стават роби на страховете си.

 

* Имаш ли граница, до която допускаш чуждата болка?

- За да е полезен на своя клиент, психотерапевтът трябва да приема и разбира болката му, а не да се идентифицира с нея. Ако изпитва съжаление към клиента и двамата седнат да плачат, това няма да помогне на никого.

 

* Умееш ли да се откъсваш от чуждите проблеми след сеанса?

- Психотерапевтът не е свръхестествено същество, а просто владее начини да накара клиента сам да се заеме с решаването на проблема и да открие нови начини за действие. Разбирайки това, аз чакам времето да свърши своето, защото промяната не е мигновен акт, а процес. Щом съм си свършил добре работата на днешната сесия, защо да изпитвам съжаление към клиента? Напротив, удовлетворен съм, че е стъпил на правилния път.

 

* Смяташ ли, че всеки проблем има отговор и има ли вълшебен ключ към разгадаването му?

- Всеки е силно казано, но повечето проблеми могат да бъдат решени - особено онези, които ни се струват неразрешими. Вълшебният ключ е във всеки отделен човек - той го носи в себе си, но не винаги осъзнава този свой ресурс.

 

* Кои са най-важните съвети за тийнейджърите, за да успеят в общуването си с хората, в любовта, в кариерата?

- Уви, съветите невинаги помагат - мнозина отказват да ги следват, смятайки себе си за специални. Нещо като червената светлина на светофара, сигнализираща, че моментът не е подходящ за пресичане. Винаги обаче се намира някой юнак с неясни мотиви, който сякаш чака да светне червено, за да пресече. Това не е смелост, а липса на контакт с реалността. Затова моят съвет към тийнейджърите, които страшно харесвам, е да разчитат на сетивата, с които са дарени, да ги пазят и развиват, за да не ги подведат.

 

* А кое е най-полезното сетиво?

- Най-важното е да развият т.нар. “социална компетентност”. Това е способност да влезеш в искрен и пълноценен контакт със света и с другите хора, да можеш да бъдеш равнопоставен партньор и, разбира се, да си способен да откриеш хората, с които си заслужава да контактуваш по пътя си напред.

 

* Нейчо, благодарим ти за това интервю! Вярваме, че дълги години ще помагаш със съветите и опита си на тийнейджърите. Те наистина се нуждаят от подкрепа в тази трудна възраст.

 

Едно интервю на Saint Eagle