Резюмета на докладите, представени на Първа национална конференция по Музикотерапия (30.09.-2.10.2005 г.)
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Б А М
Л. Ахтарова
На първо място искам да поднеса специалните благодарности на настоящите членове на БАМ и моите на хората, които работиха, допринесоха за изграждането на организацията и оставиха част от себе си в емоционалната й атмосфера.
Георги Антонов – организира семинар по музикотерапия с Джоузеф Морено през 1994-та и сам разработи методика по музикотерапия (МТ),
Джоузеф Морено – който пръв се съгласи да проведе макро семинар у нас и насърчи създаването на асоциацията,
Ирина Шлезингер – първият председател на БАМ, първа завърши тренинг по подхода „Водене на въображението с музика” и организира за първи път задочно обучение по същия подход за група от няколко души,
Франсиска Голдберг – директор на “арт-терапевтичен институт” в Сан Франциско и нейният екип: Вержиния Кларксън, Едит Гайгер, Даг Корлин, Ирина Шлезингер – които осъществиха това обучение.
Благодаря на г-жа Пенка Казанджиева, която сътвори знака на организацията безвъзмездно, на Емил Найденов, който съдейства за изработването на печата, на Ангел Томов, с чиято помощ беше регистрирана Асоциацията, също безвъзмездно, и на всички които са помагали със своя доброволен труд и вдъхновение.
Изминаха малко повече от 10 години, когато група колеги участвали в семинара на Дж. Морено се събрахме в залата на дневния стационар към 1-ва Психиатрична Клиника на МА, и проведохме учредителното събрание, под ръководството на Г. Антонов.
Първите години бяха особено трудни. Социалната и политическата ситуация бяха такива, че членският внос не стигаше за пощенски марки за кореспонденцията. Организацията просъществува благодарение на труда на някои от членовете, тяхната мотивация и на личните ни приятели които бяха готови да ни помагат.
Първия осъществен проект дойде едва през 1997 г., когато двама членове (Людмила Краева и Лилия Ахтарова) бяха командировани от Британския културен съвет в „Нордов и Робинс” – музикотерапевтичен център в Лондон. Тогава нашата организация беше приета за свободен член на Британската асоциация по музикотерапия.
От 1999 до 2004 г. се проведе за първи път у нас задочно обучение по подхода „Водене на въображението с музика” от екипа на Франсиска Голдбърг, със спонсорството на фондация от САЩ.
2000 г. – наши членове бяха включени в проекта на Сорос-център за изкуства “Игра срещу насилието” (Л. Ахтарова, Р. Петрова).
2002 г. – отново гостува Дж. Морено, със съдействието на Ирина Димова и Лилия Ахтарова.
От 1999 година се провеждат регулярни семинари от членове на организацията по основните и водещите подходи употребяващи изкуства. Също така БАМ организира и кани водещи специалисти от други центрове и организации.
През 2003 г., се сбъдна мечтата ни, да имаме своя интернет страница.
В края на изминалата година станахме равноправен член на Европейската конфедерация по музикотерапия с делегат Л. Ахтарова.
Асоциациата се ангажира и с превода и издаването на книгата на Дж. Морено – „Да изиграеш музиката в теб. Музикотерапия и музикална психодрама”.
МУЗИКА ЗА БЕБЕТА И МАЛКИ ДЕЦА
/Музикална Анимация/
Мария Момирова
Първата група по музикална анимация организирах през юни 1998 г. След двегодишен престой в Лондон и редовни посещения на подобни занимания с двегодишния ми син, намерих за изключително интересно предизвикателството да поставя началото на тази толкова полезна музикално-педагогическа практика и у нас.
От 1998 г. досега в заниманията са взели участие над 150 деца на възраст от 6 месеца до 3 години. В момента ръководя 5 групи, които включват общо около 45 деца.
Заниманието по музикална анимация (МА) продължава около 60 мин. веднъж седмично. В него задължително активно участва майката (или таткото, бабата, бавачката), която стриктно изпълнява поставените задачи. Децата, обратно, имат пълна свобода. Този подход разчита на естествения стремеж на децата в тази възраст да подражават на възрастните, а най-вече на майката, с която връзката все още е много силна.
МА представлява динамично редуване на музикални дейности, съпроводени с движение. Това са ритмически упражнения и игри (с бебешки дрънкалки, с дървени кубчета, с дайре или други подходящи за възрастта ударни инструменти); изпълнение на детски песни с имитация на различни звуци; с участие на ръцете, лицето, частите на тялото; с илюстрация или условно разиграване на сюжета; музикални игри и разбира се, танци.
Изключително важно е музикалният педагог да следи реакциите и вниманието на малчуганите и при признаци на умора да редува активните дейности с музикална релаксация – най-често около средата на заниманието за около 4-5 минути.
Диапазонът на ЦЕЛИТЕ, които преследват заниманията по МА е много широк. Създаване на интерес към музикалното изкуство и подобряване на звуковата среда в семейството; заучаване от майката, а впоследствие и от детето на подходящ за възрастта и възможностите му репертоар от правилно подбрани детски песни и игри; ранно провокиране, развитие и изява на музикалността – метро-ритмично чувство, музикален слух, музикално-слухови представи, възпроизвеждане; запознаване с образци на класическата музика, с различни музикални инструменти, с основните музикални жанрове.
Нерядко някои от децата развиват повишен интерес и отрано изявяват желание за занимания с музика. Доста от тях впоследствие започват да свирят или да пеят в детски вокални групи. Две деца учат в НМУ “Л. Пипков” в гр. София без да произхождат от семейства на музиканти, с интерес към музиката създаден предимно в групата по музикална анимация.
Безспорна е ползата от заниманията по МА и за цялостното психо-физическо развитие на бебетата и малките деца.
Провокирането на вроденото у всеки човек чувство за ритъм още в първите месеци води до ранна емоционална отзивчивост и чувствителност към римата, ритмическата пулсация, което от своя страна ускорява и подпомага активно развитието на двигателните умения.
Музикалните игри с участието на частите на тялото имат познавателен ефект, могат да подпомагат основни моменти от дневния режим на детето -къпане, обличане, хранене – особено, ако те са свързани с известни затруднения.
Песните и игрите с пръсти развиват фината моторика и имат доказан от физиолозите ефект върху развиването на активния говор у малкото дете.
По-нататък песните, имитиращи различни звуци с повтарящи се срички и звукосъчетания, които децата улавят и многократно изговарят с удоволствие, активно развиват фонематичния слух и подготвят детето за правилното произнасяне на звуците в процеса на проговаряне.
Особено за най-малките участници, важен ефект е изключително позитивната емоционална обстановка, присъща на музикалните занимания. Възпитава се емоционална отзивчивост, която подпомага общуването както на детето с възрастния, така и с останалите деца. Нерядко е и важен фактор при решаване на поведенчески проблеми.
По мое мнение най-важната цел и най-желаният резултат от тази дейност, обаче, трябва да бъде ВЪЗПИТАВАНЕ НА ДОБЪР МУЗИКАЛЕН ВКУС у децата и техните родители, създаване на верен критерий за качествената музика и в крайна сметка, възпитаване на грамотна публика.
ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ СВОЙСТВА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ИЗКУСТВАТА
Нева Кръстева
Изложението ще аргументира необходимостта на човека във всяка негова възраст да развива все повече възможно най-тънка и прецизна сетивна чувствителност, процес който обикновено бива занемаряван за сметка на натрупването на рационален опит и ерудиция. Изкуството може да бъде достъпно през неговите елемети – звук, багра, линия, жест, пластична форма и т.н., които в крайна сметка са антропологични. Ако се осъзнае дълбокото родство на елементите на изкуството с елементите на човешката природа в широк смисъл, напр. с неговата земна физикалност, водна и въздушна душевност или огнена душевност, бихме намерили пряк, при това не нов, а традиционен път към настройката на лирата на човека.
МУЗИКАЛНАТА ТЕРАПИЯ В АСПЕКТА НА НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ФИЗИКАТА НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА И ВРЪЗКАТА С МЕТОДА НА МЕДИТАЦИЯ В САХАДЖА ЙОГА
Албена Найденова
Във финото енергийно торсионно поле на човешкото тяло са закодирани 3 психофизиологични координати: от лявата страна – на миналото, от дясната страна – на бъдещето, а в средата се проектират явленията на сегашното.
Това е било известно още в предишните епохи, но едва днес е възможно да бъдат развити и осъзнато контролирани фините психофизиологични процеси именно въз основа на метода медитация в Сахаджа йога, създадена от д-р Шри Матаджи Нирмала Дейви /Индия/.
В доклада се анализират възможностите за укрепване на психическото здраве на човека, които се откриват при практикуването на Сахаджа йога медитация, в която медитация особенно важна роля играят енергиите на торсионните полета, създавани от музиката на определени композитори от различни епохи. Между тях са музиката на Моцарт, индийската класическа рага, фолклорът на различни народи, включително и българският, както и сега създадената музика за специална медитация, отговаряща на отделните торсионно-енергийни центрове (чакри) в човешкото тяло.
Докладът се базира на два капитални труда на нашето време:
Книгата на д-р Шри Дейви “Метасъвременната епоха”, обединяваща науката и духовната практика в така наречената метанаука. Последните изследвания във физиката на торсионните полета, са представени в книгата на акад. Генади Шипов “Теория на физическия вакуум”.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКОТЕРАПИЯТА В СИСТЕМАТА НА КОМУКАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ
Гергана Владова
Резюме:
Представям обзор на възможностите на терапевтичното повлияване на аутизма и заекването от музиката, която мотивира децата с посочените нарушения и подобрява ефективността на терапевтичния процес. Разгледани са механизмите на положителното въздействие на различните музикални произведения и съчетанието им с двигателна дейност. Представям някои моменти от собствения ми опит от работата ми с деца и повлияването им от някои музикотерапевтични техники.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА АРТТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ ОТ РАЗЛИЧНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ШКОЛИ ПРИ РАБОТА В ГРУПИ
Катя Белопитова, кл. психолог, магистър
Арттерапията е част от програмата за рехабилитация според Медицинския стандарт “Психиатрия”1 от Националната програма “Медицински стандарти в Република България” (2001-2007 г.).
Представя се разработената и експериментирана в дневния стационар към Психиатрията на УМБАЛ “Александровска” методика за провеждане на групова арттерапия. Дава се алгоритъм на работа по методиката в група по арттерапия с индивидуален подход. Използват се материали за рисуване, пощенски картички, музикални записи, книги (книга за имената, книги с приказки в помощ на психотерапията, друга спомагателна психотерапевтична литература, художествени и географски албуми), психологически карти на познанието.
Методиката е приложима при работа с групи с различен брой, състав, занимания, заболявания, проблеми, възраст. Този модел може да бъде разширяван, да бъде приспособяван към потребностите на членовете на групата. Това биха могли да бъдат деца, ученици, студенти, жени или мъже с определени сходни проблеми, болести, смесени групи, възрастни хора от старчески домове, клубове за личностно развитие и много други.
Предвижда се работната среща (уъркшоп) да бъде с продължителност 90 минути за група от 10 до 16 участника (студенти, психолози, учители, социални работници, медицински лица и др. заинтересовани).
1 Утвърден с Наредба № 24 от 07.07.2004 г., публикувана в ДВ 78/7.09.2004 г. Автори: доц. д-р Георги Ив. Койчев, доц. д-р Владимир Т. Велинов, доц. д-р Роналдо С. Чичков, доц. д-р Надя Б. Полнарева, доц. д-р Соня Т. Женкова, д-р Любомир Л. Живков, д-р Петър М. Маринов, д-р Георги Н. Ончев, д-р Иван Ив. Герджиков, д-р Дамян Й. Гетев, д-р Теменужка Д. Матева, д-р Тодор Ив. Толев, д-р Валентина Г. Василева, д-р Никола Ст. Марков, д-р Георги П. Вичев
МУЗИКА И ОБРАЗНОСТ (МУЗИКОТЕРАПЕВТИЧЕН ПОДХОД) В ГРУПОВАТА РАБОТА
(work-shop)
Лилия Ахтарова
Това практическо занимание има за цел да представи подхода, чрез лични преживявания на участниците.
Подходът “Музика и образност” (“Music Imagery”) от гледна точка на теоретиците би могъл да се разглежда от различни аспекти. На пръв поглед би могло да се каже, че се явява като еволюционно развитие на подхода “Водене на въображението с музика” или GIM, чийто автор е Хелън Бонни. Ериксонианските терапевти биха намерили много общи черти с маниера на хипнозата позната ни от Милтън Ериксон. Могат да се намерят общи черти с Позитивната и Краткосрочната психотерапии. Подходът “Музика и образност” се състои от две вербални и две невербални части. Двете вербални са в началото и в края на терапевтичната сесия, а невербалните в средата, които могат да бъдат: кратко музикално произведение между 2 до 7 минути, готова или жива музика, рисуване, писане, танц (движение) или адаптирана психодрама.
В първата част, водещият фокусира клиента към работа със заявения вече проблем. Ако водещият е избрал да употреби най-напред музика, предварително релаксира клиента по най-обикновен начин. По време на музиката могат да се появят визуални образи, чувства, телесни усещания. В следващата част клиента би могъл да пренесе на лист хартия по избран от него начин това което се е случило по време на музиката, може да направи рисунка или пък да употреби някакъв вид литературна форма, може да илюстрира с движение или просто да разкаже онова което се е случило. Последната вербална част обединява и интегрира предходните.
Характерно за подхода “Музика и образност” е, че работи с процеси “тук и сега”, а не с минали преживявания. Целта е клиента да бъде подкрепен и заедно с това да научи нещо ново, т.е. работи се повече на преобразователно ниво от колкото на реконструктивно, и не преследваме катарзис, какъвто не е изключено да се постигне. Работата е насочена към позитивиране на клиента, определяне на текущи конфликти и откриване на идеи за тяхното разрешаване, постигане на по-нови и по-дълбоки виждания за себе си (саморазбиране и самопознание), разглеждайки различни проблеми, които могат и да доведат до житейски промени и взимане на решения. Във всички случаи подпомага процеса на постигане на повече доверие в себе си и по-дълбок достъп до вътрешните преживявания.
Необходимо е да се знае, че употребяващият подхода „Музика и образност”, трябва да премине специален тренинг, като предварително изискване за това обучение е водещият да има вече психотерапевтичен тренинг по една от основните парадигми на психотерапията, както и музикална образованост. Музика и образност кореспондира добре с гещалд-терапията, Юнгианската психотерапевтична анализа, Роджерянството и процес-ориентираната психотерапия на Арнолд Миндел.
Едно от големите преимущества на подхода е, че еднакво добре се вписва както в индивидуалната, така и в груповата психотерапия.
От своя опит бих отбелязала, че е добре подхода “Музика и образност” да се комбинира с други подходи и не бих препоръчала да се употреби на първа работна сесия. Преди да използваме подхода е препоръчително да има вече изградено доверие между клиент и терапевт. Подхода “Музика и образност” е изключително удачен при така наречените „здрави” невротици, психосоматични заболявания, теми и проблеми от злободневното ежедневие и не така подходящ при хора с душевни болести.
Аз в своята практика не симпатизирам на интерпретациите. Предпочитам да разработвам образите на образно ниво и ако е възможно за участниците да ги интегрират към реалния си живот.
АРТ-ТЕРАПИЯ – ИНДИВИДУАЛНО, ГРУПОВО И ФАМИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
(Уъркшоп)
Женя Георгиева, Румен Георгиев
/Психотерапевтичен институт по социална екология на личността/
Резюме:
Този уъркшоп запознава с уникалните възможности на арт-терапията като форма на активните, креативни терапии, позволяваща индивидуална и групова форма на работа. Ще се обърне внимание на специфичните й приложения в рамките на брачната и фамилна терапия, както и на арт-терапевтичния тренинг. Участниците ще усетят лично, нещо от капацитета на този терапевтичен метод, чрез демонстриране по време на уъркшопа на конкретна арт-терапевтична техника. Тя ще бъде подбрана според адекватността и големината на групата от участници.
МУЗИКА В ПСИХОДРАМАТА
Доц. д-р п.н. Надежда Витанова
Софийски университет “Свети Климент Охридски”
Форма на работа с участници в конференцията:
1. Теоретична постановка на възможностите за приложение на музика при работа с психодрама група – 15 мин.
Практическо приложение на работата с музика в психодрама група (workshop) – 75 мин.
Резюме:
Използването на музика в психодрамата се основава на някои общи теоретични и практически приложими концепти, които имат сходно идейно звучене при психотерапевтичния метод “Музика и образност” и при интерпретация на основните категории в психодраматичния процес – “време”, “пространство” и “реалност”:
==> “пространствеността” при асоцииране на образи под въздействие на подходяща за субекта музика не е тъждествена на физическото пространство – това е “конкретното преживяно пространстно”, независимо от физическата отдалеченост или близост. В психодрамата също се търси това конкретно преживяното пространство – хоризонталните и вертикалните му измерения, предметите, разстоянията и взаимоотношенията помежду им. Така протагонистът се загрява да играе себе си в конкретна сценична обстановка като модел на тази, в която живее;
==> преживяните под влияние на музиката въображаеми образи и представи са свързани със субективното “време” – това е миналото, настоящето и бъдещето, което клиентът вербализира с категориите “преди”, “сега”, “после”. В психодрамата Морено също насочва вниманието си към трите измерения на времето. Колкото и да е важно миналото като измерение на времето, то е “едностранна позиция, редуцирано време”, което пренебрегва цялостния ефект на времето върху психиката. Особено значима за психодраматичния процес е динамиката на настоящето и преживяванията в контекста на “тук и сега”. От друга страна в психодрамата се симулират и бъдещите събития, чрез техники, които позволяват на протагониста да живее в бъдещето, “да действа като че ли бъдещето е дошло, тук на място”;
==> “реалността” при психотерапевтичния процес с музика, както и в психодрамата, се осъществява в смисъла на екзистенциалния модел “битието в света” – обектите имат своя смисъл в зависимост от субективното възприемане и отношение. Същевременно това, на което клиентът реагира и което осъзнава, зависи до голяма степен от преживяванията му и тяхната актуална или потенциална интензивност.
==> “настроеност”: с този екзистенциал се обяснява защо откритостта за света може да зависи от различни феномени;
Техники на работа с групата:
Водеща техника – “изпълнение на роли”:
- “размяна на роли” – протагонистът играе роли на участващите помощни Азове. (Морено прави интересна съпоставка между ефекта от размяната на роли и старата християнска истина “Обичай ближния си”).
- презентация на протагониста и на помощните Азове от протагониста;
- монолог;
- диалог;
- “реплика встрани”;
- “дублиране” на протагониста от членове на групата;
- “огледало” – протагонистът за кратко време е вън от действието.
ДВИЖЕНИЕ И МУЗИКА
Ангел Томов
Бих казал: „В началото е движението”. То може да бъде открито дори и в най-застиналата форма. Да откриеш движението в себе си е част от себепознанието.
Ще си позволя да кажа, че музиката е движение. Да откриеш собствената си музика е запознаване със себе си.
Предлаганата работна среща може да даде идея на участниците в нея за една възможност за разширяване на личностовия потенциал, за работа в група насочена към себепознание и себеразвитие.
ДА ОТКРИЕШ СВОЯТА ЖЕНСТВЕНОСТ
Красимира Байчинска
Клиентката е 29 годишна жена, с висше образование, която търси терапия поради проблеми в реализацията на нейната женственост. Тя счита себе си за силен човек, но слаба жена.
Терапията включва общо 9 сесии (общо 12 часа). В шест от тях са използувани експресивни изкуства – 3 от сесиите са базирани върху работа с насочено въображение водено от музика, други 3 – върху терапевтична игра с пясък.
Презентацията ще бъде основана върху описание на процеса на психична промяна така както той е представен, от една страна, в образния материал, възникващ в работата с музика, рисуване и пясъчната игра, а от друга – във външните събития и избори, направени от клиентката.
Фокусът на внимание ще бъде върху измененията в Аз-структурата, така както те се възприемат от самата клиентка, която сама прекратява терапията, защото счита, че нейните цели са постигнати. В края на терапията, пациентката усеща себе си много по-центрирана, цялостна и уверена в своята женска същност, по-отговорна за своя живот, по-приемаща себе си и света. Тя има по-добро разбиране за повтарящия се негативен модел на отношенията си с мъжете, но едновременно с това е успяла да постигне превес на позитивния над негативния опит от интимните отношения. Нейната женска същност вече не се определя от травмите, получени в миналото, а е насочена към свободно разгръщане в бъдещето. Осъзнати са жизнените сили, които трансцедентират Аз-структурата и влияят върху съдбата ни.
РАБОТАТА НА ДЕТСКИЯ ПСИХОАНАЛИТИК – ИЗПОЛЗВАНЕ ЕЗИКА НА ИЗКУСТВАТА С ЦЕЛ ПОДПОМАГАНЕ ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ В ПОСОКА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ
Боянка Корнажева
Популярната картина на легнал на психоаналитичната кушетка пациент и вглъбен в слушане и интерпретиране аналитик няма много общо с това, което бихме видели ако надзърнем в кабинета на детския психоаналитик. Там може да има бои, листове, играчки, музикални инструменти, маски и какво ли не още. Детето – пациент не се отдава на свободни асоциации полегнало на кушетката. Колкото по-малко е то, толкова по-рядко бихме го видели седнало спокойно на стола си да обсъжда нещо с аналитика. И толкова по-често своего рода посредник при справянето с болката и проблемите са елементи от различните изкуства или креативни комбинации от тях. С ясната цел – да бъде подпомогнато детето да тръгне и да върви с повече удоволствие по Своята пътечка. Не по предначертаната от някой, може би много искрено загрижен, възрастен. И да открие начин така да следва пътечката си, че да не предизвиква твърде често обществото с неприемливо поведение.
А преди да се стигне до края на анализата, кабинетът става сцена на толкова много събития и отзвуци …
ПРЕЗ МАСКИТЕ И РОЛИТЕ ЩЕ НАМЕРЯ ПЪТ КЪМ СЕБЕ СИ
Ирина Димова
Представянето има за цел да покаже някои аспекти на работата ми с индивидуални клиенти, в която използвам следните подходи: музика и образи, водено от музиката въображение, психодрама с индивидуален клиент и елементи от гещалт-терапията. Чрез примери от практиката ми с хора, които имат физически и емоционални проблеми, илюстрирам моменти от тяхното себепознание през образните им преживявания, водени от класическа музика. Други задачи, които си поставям са да представя как употребата на гореспоменатите подходи променя структурата на обичайната вербална сесия и как техниките на монодрамата обогатяват работата с музика.
ВЪВЕДЕНИЕ В ПЛЕЙБЕК ТЕАТЪРА
Водещи: Камелия Йотова и Мария Горинова
Интерактивен уъркшоп, в който участниците активно могат да изследват ритуалното пространство, в което ще е зачетена всяка човешка уникалност и в същото време ще се подкрепи изграждането и подсилването на нашите връзки един с друг и в общността.
1. Запознаване на присъстващите: Що е плейбек театър?
2. Структура на плейбек театъра и места на приложение
3. Загряващи техники към плейбек театъра
4. Основни техники
5. Плейбек спектакълът
След уъркшопа участниците ще имат възможност да се включат в представление на живо.
ПРЕДСТАВЛЕНИЕ НА ПЛЕЙБЕК ТЕАТЪР “ОРФЕУС”
към Психодрама Център “Орфеус” с директор
д-р Гълъбина Тарашоева
Вълнуващо представление, в което ще имате възможност да видите своите емоции и чувства, да получите ценна обратна връзка за нещата, които ви вълнуват и самите вие да се изявите като актьори или сценаристи на сцена.
