Categories

Archives

10 години от създаването на Музикотерапевтичен институт–София

Тази година се навършват 10 години от създаването на
Музикотерапевтичен институт–София и
20 години от стартирането на първата тренингова група по музикотерапия.

 

Първото събитие, с което ще отбележим годишнината е концерт на
Камерният ансамбъл към БАМ,
на 14 юни 2023 г. в Столична библиотека от 18.30 ч.

Ще се радваме да празнуваме заедно!
Повече информация прочетете тук:  plakat_10 g MTIS_2023_06_14

< |||| > 1 2 3 4 5 6

Съвременни музикотерапевтични подходи (Лилия Ахтарова)

Музикотерапията, както и другите арт-терапевтични подходи биха могли да бъдат съпътстващи и подпомагащи основното лечение, както и в някои случаи самостоятелно действащи.

Основни цели на музикотерапията в психологическата работа са: клиента да постигне адекватно личностово приспособяване, да се стимулира решимостта за разрешаване на конфликтите, да се подобри и разшири креативността и интуицията, както и да се подкрепи клиента и позитивира.

Музикотерапията се развива в три основни посоки: аналитична, бихевиорална и хуманистична. Разделя се още на “Жива” (“Life music” и такава която употребява готови музикални произведения (” музика и образност”).

При “живата” музикотерапия клиента има пространство да изрази своите чувства и емоции, клиента и водещия импровизират музика. Изцяло се разчита на езика на музиката, темпо, ритъм, динамика, форма и др., осъществява се невербална комуникация между водещия и клиента. Най-популярен подход тук е този на Нордоф и Робинс известен още като “Клинична импровизация”. Подходът работи при деца и възрастни, изключително удачно в клиничната психиатрия.

Музика и образност, както и подхода “Водене на въображението с музика” са подходящи повече в работата с така наречените здрави невротици и психосоматични заболявания. При двата подхода се употребяват готови музикални произведения, сесията се състои от три части. Първата и третата са вербални, средната е музикална, по време на която клиентът е в релаксирано състояние. Целите при музика и образност са клиента да се позитивира и ориентира към правилни за него решения. Водене на въображението с музика е подход насочен повече към личностовото опознаване и израстване.

Работата с музика неизбежно се преплита с рисуване, танц и движение. Музикотерапията е създадена от музиканти доразвили квалификацията си с изучаване на психология и психотерапия. На пример, Робинс е музикант – композитор, Нардофф е детски педагог, Хелан Бони, авторът на “Водене на въображението с музика” е цигулар, музикотерапевт. По мои скромни наблюдения, световните тенденции са все повече да се обединяват арт-терапевтични методи и подходи. Ярък и категоричен пример е подхода “Процесуална психология” на Арнолд Миндел, където авторът и неговите последователи, изключително удачно използват арт-терапевтични похвати от всякакъв вид, модифицирана психодрама , като инструменти в практическата работа в иначе неоюнгианската философия и теория на подхода.