Българската асоциация по музикотерапия (БАМ) е сдружение за професионална подготовка, квалификация, специализация и разпространяване на невербалните подходи в психологическата работа в областа на терапията, превенцията и личностното израстване.

Музикотерапия е:
1. Психотерапевтичен подход, при който музиката и музицирането се прилагат за целенасочено медииране на връзката тяло-разум-емоция, в процеса на преживяване и осъзнаване, с цел позитивиране, оздравяване и развитие на човека.
2. Прилага се от квалифициран музикотерапевт и придобива своеобразна целенасоченост в зависимост от теоретико-концептуалната ориентация в съответното психотерапевтично направление.

Какво е музикотерапия?
Музикотерапия е научна дисциплина, в която се използуват основните характеристики и качества на музиката или на музикалните произведения в клиничната рехабилитация или в психологическата работа с терапевтични цели.
Лилия Ахтарова

Music Therapy is:
1. An approach in psychotherapy in which music and musical improvisation are applied for intentional mediation of the body-mind-emotion connection in the process of experiencing and awakening to the consciousness of experiences, aiming at bringing positiveness, health and personal development.

2. It is applied by a qualified/certified music therapist and gets its own idiosyncratic direction, depending on the theoretical-conceptional orientation in the respective psychotherapeutic field.

Семинар “Изкуствата в психологическата работа с приказки” – 22 и 23 май 2021 г.

 

Музикотерапевтичен институт – София

С Ъ О Б Щ А В А,  ЧЕ

 

на  22   и  23  май 2021 г.

ще се състои семинар (work-shop)

 На тема

“Изкуствата в психологическата работа с приказки”

 

  • символика в разглежданата приказка.
  • фамилни модели.
  • мястото на изкуствата в работата с приказки.

 

 

Първоначалното название „приказка” означавало нещо изговорено, предадено по устен път, както впрочем и „сага” означава нещо казано, съобщено, а „легенда” – нещо прочетено. Гръцката дума „Мит” също означава „разказано”, „изговорено”, съобщено от уста на уста. Постепенно обаче тяхното смислово значение се е разграничило. Днес легендата се е превърнала в хагиография, сагата препраща към определено историческо събитие, а митът се свързва с митологията. Приказката на свой ред е повествование за мистериите, за духовното посвещение.

Всички тези древни жанрове имат един общ знаменател – Митът. Но митът не само като притча, като„сказание, предание, хроника”, „което трябва да се чете” „житиепиство”.

Приказката като устно предание, а преди всичко като същностно философско понятие, като архесимвол, такъв, какъвто той съществува в несъзнаваното на всеки човек и следователно – като част от колективното съзнание.

Водещ: Л. АХТАРОВА

 

Време: събота от 9:00 до 16:00  часа

неделя от 09:00 до 16:00 часа

 

Семинарът е част от обучителната програма на  МТИ-С от частта свободно избираеми.

Участници, които не са студенти на МТИ -С, ще получат сертификат за 15 тренингови часа!

 

Семинарът ще се проведе на адреса на БАМ.

Срок  за заявки : 15.05.2021 г.

Местата са силно ограничени.

 

Такса за участие: за студенти на МТИ-С  – 70 лв.,

За членове на БАМ– 80 лв.,

за всички други – 95 лв.,

За представители на институции – 120 лв.

 

Моля,  изпращайте своите заявки на e mail-а на  МТИ – С,

За тези, които вече са участвали в семинари на БАМ и МТИ-С – в свободен текст , ако ще участвате за първи път, моля попълнете заявка за участие!

Заявка за участие изтегли от тук:   zaiavka_uchastie

Таксата за участие се превежда по банков път,

На заявилите се ще бъде изпратена банковата сметка!

За студенти на МТИ-С и членове на БАМ – възможно и на място.

 

За повече информация: тел: 02/ 980 13 87  или 0898 665 578

 

 

< |||| > 1 2 3 4 5 6 7 8 9

Съвременни музикотерапевтични подходи (Лилия Ахтарова)

Музикотерапията, както и другите арт-терапевтични подходи биха могли да бъдат съпътстващи и подпомагащи основното лечение, както и в някои случаи самостоятелно действащи.

Основни цели на музикотерапията в психологическата работа са: клиента да постигне адекватно личностово приспособяване, да се стимулира решимостта за разрешаване на конфликтите, да се подобри и разшири креативността и интуицията, както и да се подкрепи клиента и позитивира.

Музикотерапията се развива в три основни посоки: аналитична, бихевиорална и хуманистична. Разделя се още на “Жива” (“Life music” и такава която употребява готови музикални произведения (” музика и образност”).

При “живата” музикотерапия клиента има пространство да изрази своите чувства и емоции, клиента и водещия импровизират музика. Изцяло се разчита на езика на музиката, темпо, ритъм, динамика, форма и др., осъществява се невербална комуникация между водещия и клиента. Най-популярен подход тук е този на Нордоф и Робинс известен още като “Клинична импровизация”. Подходът работи при деца и възрастни, изключително удачно в клиничната психиатрия.

Музика и образност, както и подхода “Водене на въображението с музика” са подходящи повече в работата с така наречените здрави невротици и психосоматични заболявания. При двата подхода се употребяват готови музикални произведения, сесията се състои от три части. Първата и третата са вербални, средната е музикална, по време на която клиентът е в релаксирано състояние. Целите при музика и образност са клиента да се позитивира и ориентира към правилни за него решения. Водене на въображението с музика е подход насочен повече към личностовото опознаване и израстване.

Работата с музика неизбежно се преплита с рисуване, танц и движение. Музикотерапията е създадена от музиканти доразвили квалификацията си с изучаване на психология и психотерапия. На пример, Робинс е музикант – композитор, Нардофф е детски педагог, Хелан Бони, авторът на “Водене на въображението с музика” е цигулар, музикотерапевт. По мои скромни наблюдения, световните тенденции са все повече да се обединяват арт-терапевтични методи и подходи. Ярък и категоричен пример е подхода “Процесуална психология” на Арнолд Миндел, където авторът и неговите последователи, изключително удачно използват арт-терапевтични похвати от всякакъв вид, модифицирана психодрама , като инструменти в практическата работа в иначе неоюнгианската философия и теория на подхода.