История и развитие на Музикотерапията в България.

Специфики на музикотерапията.

Лилия Ахтарова

 

Месторабота:
Музикотерапевтичен институт – София
Ул. ”Гурко” 52, гр. София

Резюме:
В статията бихте могли да намерите информация за развитието на музикотерапията като научна дисциплина в България, както и някои специфики за материята музикотерапия.

Summary:
In The article you can find information about the development of music therapy as a scientific discipline in Bulgaria, as well as some specifics of Music Therapy subject.

 

Причина да ангажирам вниманието на читателите с нашата история,   е  това да споделим своя не лек път в поставянето на основи и изграждане на нова  научна дисциплина в страна с пост комунистически режим.  Което казано по просто – място където психотерапията и цялата наука за душата, лични преживявания, чувства и емоциите на индивида бяха не само не толерирани, а и в много аспекти забранени и заклеймявани.. Да припомним, че в нашата страна,  ако  по някакви канали някой беше се сдобил с книги на Фройд, беше санкциониран от водещата партия или  нейните структори  на по нисше ниво.

 

Развитието на музикотерапията у нас, като научна дисциплина в своята адекватна форма, съответстваща на музикотерапията в развитите европейски страни иСАЩ, поставя началото и макро семинара на Джоузев Морено състоял се  през месец  декември 1994 г. в гр. София.

Дж. Морено гостува тогава за първи път по покана на Георги Антонов, който по същото време беше доброволен сътрудник  в Дневния стационар на 1-ва психиатрична клиника и завършваше своята дипломна работа на тема „Музикотерапия”.  Много от участниците в семинара вече бяха запознати с музикотерапията от различни източници или бяха се опитвали  да употребяват музика в своята психологическа или лечебна практика.

През следващата година, месец април се учреди Българската асоциация по музикотерапия.

 

Българската асоциация за музикотерапия е организация, обединяваща професионалисти от различни области: музиканти, музикални педагози, експерти в помагащите професии, психолози, социални работници, логопеди, лекари и други професионалисти в сферата на здравеопазването. БАМ е член на Европейската конфедерация за музикотерапия (EMTC) и на Българската асоциация по психотерапия (БАП).

 

1.ИСТОРИЯ –Акценти –  до момента

 

Българската асоциация за музикотерапия е учредена през пролетта на 1995 г. в гр. София. Идеята е вдъхновена  от проф. Джоузеф Морено и група специалисти от различни професии,  ентусиазирани от проведения макросеминар на професор Морено и убедени във възможностите на психологическата работа с музика.

Началото беше поставено в Дневния стационар на Първа психиатрична клиника на Медицинската академия в София, ръководена тогава от доц. Алекси Алексиев.

Ето и състава на първия Управителен съвет: Ирина Шлезингер ? председател, Ангел Томов ? зам. председател, Лилия Ахтарова ? секретар, Грета Антонова ? касиер, Румен Димитров ? член на УС. Бяха трудни години ? малко хора имаха компютри. За да изготвим документи или плакати,  въвличахме наши приятели готови да помагат.  Цялата кореспонденция се осъществяваше по пощата, а членският внос не стигаше дори за пощенски марки. Затова пък бяхме ентусиазирани да въведем нещо ново и ефективно в своята работа с пациентите, нещо, което други страни в Европа вече бяха въвели и   изграждаха своите традиции в сферата на музикалната терапия. Беше романтично  време. Веднъж в месеца се събирахме в залата за психотерапия на  Дневния стационар, където аз бях волонтерец, за да четем и превеждаме книги и да споделяме опит.

Първият проект за обучение на наши специалисти беше осъществен с подкрепата на British Council през 1997 г., когато двама от членовете – Краева и Ахтарова бяха командировани в Nordoff-Robbins Music Therapy National Centre в Лондон.

От 1999 до 2004 г. се проведе задочно обучение по подходите Музика и образност и Водено от музиката въображение (GuidedImageryand Music) към Арт-терапевтичния институт в Сан Франциско, с директор Франсиска Голдберг, организирано от Ирина Шлезингер.

Преподавателският екип беше в състав:

Франциска Голдберг, Джинджър Кларксън, Дак Крюнинг, Едит Мария Гайгер, Ирина Шлезингер.

 

Обучението беше организирано задочно ? преподавателите идваха у нас три пъти в годината и провеждаха семинари, лични сесии на участниците, супервизии. Семинарната част се провеждаше по традиция за този вид тренинг извън обичайната ни среда? някъде в планината, в хотел или в хижа със зали, отговарящи на нашите нужди и  подходящи за гости от чужбина. В София супервизиите и личните сесии се осъществяваха основно в два офиса. Ники Атанасов беше гостоприемен в неговия кабинет, а другото място беше официалния адрес на БАМ познат на всички и сега.  Цялата тази организация се изнасяше от Ирина Шлезингер. Целогодишно се събирахме на ул. Гурко 52, за да четем и превеждаме задължителната литература, тъй като по онова време авторите, които е наложително да познаваме, бяха твърде оскъдно преведени. Ирина Димова от своя страна изнасяше доброволни лекции по теоретична музикална подготовка за немузикантите от групата, които всъщност преобладаваха.

Ето имената на  колегите, които започнаха този тренинг: Ангел Томов, Боянка Корнаджева, Ирина Димова, Красимира Байчинска,  Лилия Ахтарова, Мила Наумова, Мирослава Иванова, Надя Витанова, Нева Кръстева, Снежана Бечева,  Росица Петрова. На Първо ниво присъстваха две колежки от Турция, а от Второ се присъедини Урс Фридрих от Швейцария. През юни 2004 г. се дипломираха четирима от нас  и Урс. Събитието се състоя  в град Созопол в залата на къщата на НБУ, в атмосфера на  цъфнали смокини и дъх на море.

Нека представим малко по-подробно Урс Фридрих и не само защото спечели симпатиите на всички нас, като се вписа  съвсем естествено в нашата група и единствено езиковото  различие напомняше, че е от другаде.  През 2002 година в израз на своята съпричастност към финансовото състояние на хората от групата  организира спонсорство за седем души от нас, така че стана възможно присъствието ни на Петата GIM  конференция в Хамбург.

 

В началото на 2002 година БАМ избра нов Управителен съвет:

Лилия Ахтарова ? председател, Ангел Томов и Мария Горинова. По-късно, през 2005 г. бяха присъединени Славка Зидан и Азнив Ховсепян.

Към днешна дата БАМ има своя  четвърти Управителен съвет от септември 2012г.  – 2018  председател Нейчо Карпачев от 2018 Даниела Найденова.

Организацията поддържа своя официална интернет страница от 2002г. до сега  със съдействието на Габриела и Иван Доброволови.

От 2004 г. функционира библиотека в книжен и електронен вариант. Някои от тях са дарения от членове и приятели, други са закупени с наши средства.

 

От основаването си до сега БАМ е реализирала  четири национални конференции по музикотерапия ? през 2005, 2007 и 2012г. 2017 ,  последните две от тях с международно участие, както и редовни професионални срещи в умален формат.

Продукт на издателската дейност на БАМ до момента са две книги и един сборник:

- „Да изиграеш музиката в теб. Музикална психодрама” (2006)от Джоузеф Морено.  Морено предостави авторските си права безвъзмездно, а Ангел намери възможности за спонсорство и с негова помощ и научна редакция се реализира издаването на книгата.

- Сборник доклади от Втората национална конференция по музикотерапия (2007), Редакционна колегия: Надя Витанова, Мери Горинова и Ангел Томов. Сборникът се издаде със собствени средства.

- „Тъгата в сърцето. Музикотерапия и психодрама” от Хайди Фауш (2011). Ние имахме удоволствието първи да издадем книгата на Хайди, преди да излезе на немски и английски език. Преводът е на приятелката на БАМ ? Катя Гюрова, научната редакция на Надя Витанова, а организацията по издаването се падна отново на мен,  на Лили Ахтарова. Книгата се издаде със собствени средства.

В началото на ноември Хайди ни гостува, за да представи лично своята книга. Презентацията беше придружена с концерт на новосъздадения Камерен ансамбъл към БАМ, който тогава все още нямаше име.

Българската асоциация за музикотерапия участва със свои членове и в различни професионални форуми, инициирани от сходни организации у нас и в чужбина.

През 2004 г. БАМ беше приета в семейството на Европейската конфедерация по музикотерапия с представител Лилия Ахтарова, а от началото на 2015 г. като представител на България мястото зае Теодоси Цингилев.

Представители на БАМ участват във всяка конференция по психотерапия, организирана от Българската асоциация по психотерапия от 2009 година.

На конференцията на БАП през 2014г., по случай професионалният празник на психотерапевта,  представителят на БАМ Лилия Ахтарова беше отличена с грамота за приноса за утвърждаването, развитието и практическото приложение на музикотерапията в България.

Наши членове представят организацията в различни форуми,  популяризирайки музикотерапията като нова научна дисциплина, каквато е в цял свят.

На 15 ноември 2014 г. заедно с цяла Европа за първи път празнувахме Европейския ден на музикотерапията. Празникът беше отбелязан със симпозиум ? „Ден на отворените врати“ със съдействието на Столична библиотека ? Американски център.

В програмата колеги демонстрираха своя музикотерапевтичен опит. Няколко души отвориха вратите на своите кабинети и студия за безплатни консултации. От 2015 , като че ли се оформи традиция  Европейският ден на музикотерапията да се отбелязва с три формата: Концерт по случай празника, симпозиум и „ден на отворени врати” ден в който колеги осъществяват безплатни срещи с хора, чиято потребност е да зададат своите въпроси.

 

Обучение:  ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА

 

Обучителната програма към БАМ стартира официално през 2009 г. и дава  сертификат за правоспособност „Музикален психотерапевт”  специалност и „Клинична музикотерапия“. Семинари по музикотерапевтични теми се провеждаха от учредяването на БАМ, а първата група за Личностно развитие и опит стартира 2003 г. с водещ Лилия Ахтарова.

 

Понастоящем тренингът е с продължителност 4 години и обхваща: група за себепознание и личностно развитие, лична психотерапия, теоретични и практически семинари, работа под супервизия и задължителна литература. Общата му продължителност обхваща 1550  тренингови часа.

Ръководители на програмата са Лилия Ахтарова (музикотерапевт и фамилен терапевт) и професор Надежда Витанова (музикотерапевт, психодрама-терапевт  и юнгиански психотерапевт).

През 2013 г. бе основан Музикотерапевтичен институт – Софияwww.mtisbg.com  , който понастоящем е официалната институция  на БАМ,  провеждаща обучението по музикотерапия. Програмата има следните разновидности:

• за психолози;
• за музиканти;
• за психотерапевти, вече сертифицирани в една от основните психотерапевтични модалности ;
• обща програма.

Обучението е в семинарна форма, което позволява включването в програмата по всяко време на годината, след преминаване на входното интервю.

През годините по-големи семинари бяха проведени от следните лектори:

•     Джоузеф Морено (Санта Фе, Ню Мексико, САЩ) – 1994, 2003, 2009.
•     Хайди Фауш (Цюрих, Швейцария) – 2010, 2011, 2012, 2014.
•     София Русинова (Виена, Австрия) – 1996.
•     Любка Мюлер (Дрезден, Германия)  – 2007, 2008.
•     Елена Илиева (Кейптаун, ЮАР) – 2007, 2010.
•     Милена Ласкано (Париж, Франция) – 2010, 2011.
•     Беате Рилке – Швейцария – 2014.

Музикотерапевтичен институт – София, се ползува през първите две години от създаването си   от безвъзмездната помощ на Швейцарската професионална организация по музикотерапия. Лектори от тяхната организация гостуваха и поеха, някои от задължителните модули от Обучителната програма, също и администрирането и организацията беше под тяхна супервизия.

Към момента политиката на МТИ-С е да привлича в преподавателския  състав млади колеги, завършили или специализирали  музикотерапия извън б-я , като Боряна Радева от Виена, последните две години работим успешно с Петер Шулце – Германия.   y

През учебната 2010 – 2011 се създаде магистратура по музикотерапия в Музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София. Това беше мечта и амбиция на проф. Весела Харалампиева-Цинандова  още през далечната 1997год., когато със съвместни усилия с нея се опитвахме да търсим подкрепа и спонсорство от  посолството на Великобритания, на базата на това, че имахме подкрепа на тогава British sosaeti, на което БАМ беше вече  свободен член.

За учебната  2011 и 2012, бях поканена за преподавател по музикотерапия от проф. Нева Кръстева – координатор на обучението в НМА.

През учебната 2013 и 2014 по идея на проф. Капка Солакова и вдъхновение на проф. Надежда Витанова,  стартира магистратура по музикотерапия в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив.  Аз отново бях поканена за преподавател.

Наличието на обучение по музикотерапия в две държавни институции   се оценява като голяма стъпка в развитието на тази млада  в цял свят специалност. Основен и съществен недостатък и на двете програми е това, че се произвеждат магистри с недостатъчно часове по музикотерапия  не предвиждат „личен психотерапевтичен тренинг” в  група и индивидуална работа, както и музикотерапевтична практика под супервизия.

Културна и културно – образователна дейност:

Към асоциацията изнася концерти камерният ансамбъл „Елате синове на изкуството” с диригент Йосиф Герджиков. За първи път ансамбълът се събра за творческа среща на концерта на 25 май 2011 г. по идея на Милена Ласкано, която обаче по стечение на обстоятелствата не взе нито веднъж участие в изявите на състава.

В ансамбъла участват музикотерапевти, студенти по музикотерапия  и други  любители на вокалното и инструменталното интерпретиране. Проектът се реализира с помощта на диригента Йосиф Герджиков и Лилия Ахтарова, както и спомоществуватели.

От тогава до сега Камерният ансамбъл има повече от 80  концерта и участия. През 2013г. бе съставен негов видеодиск с фрагменти от концерти. От  2014 г. има и своя интернет страница, осъществена с подкрепата на Мариан Гецов.

Усилията на певците и изпълнителите са насочени както към младата публика ? деца и юноши, така и към възрастната Ансамбълът и негови членове в по малки формати,  гостува за празнични концерти в домове за стари хора, клиники, и институции за деца без родителски грижи и др. Ансамбълът реализира вече два проекта с подкрепата на министерството за Култура в Б-я, което е своеобразно признание за нашият професионализъм.    Бароковата ориентация на състава  дава възможности за осъществяване на културно-образователна  дейност посредством  запознаване и преживяване на по-малко популярни в днешно време композитори и произведения. Така ръководството таи илюзии, а и надежди, че спомага за  възстановяване на духовни ценности и изграждане на вкус към креативни музикални умения.

Основна цел на Българската асоциация по музикотерапия е да популяризира Музикотерапевтичните подходи у нас, да  отстоява и развива вече  поставения авторитет в Европа  и може би на първо място да обединява специалисти с еднородни интереси и перспективи.

www.bulgarianmusictherapy.com

2. Индивидуалност,  специфика и различия  на музикотерапията като научна дисциплина 

2.1Кой би могъл да се обучава за музикотерапевт? – Всеки, който има музикална подготовка покриваща един необходим минимум от музикални умения и обща музикална култура и който обича страдащия.

Могат ли да се обучават в музикотерапия специалисти от други хуманитарни професии без музикално образование? – да, могат, ако  по време на „входното  интервю комисията реши, че кандидата има потенциал и заложби за музикални умения  и по късно в хода на обучението набави  дефицити в музикалната подготовка, необходима за упражняване на професията.

2.2 Специфика на музикотерапията.

Необходимо е да се знае, че в музикотерапията музиката се употребява за не музикални цели!

Музикотерапевт, който е избрал специалност  „Клинична музикотерапия”, е необходимо да има личен психотерапевтичен тренинг в група и индивидуален, да е запознат с основните психотерапевтични парадигми, но не нужно да е психотерапевт. За специалност „Музикален психотерапевт”, подготовката е същата като за клиничен музикотерапевт, като е необходимо специалиста да има базисен психотерапевтичен тренинг по една от основните психотерапевтични  модалности.

Какво налага тези изисквания и норми?!

Както знаем в работата на музикотерапевта, музиката играе роля на котерапевт. В клиничната работа, музикотерапевта разчита повече на ролята на  котерапевта, или

клиничната работа е предимно невербална, т.е. разчита се на универсалният език на музиката, което включва респективно всички компоненти на музиката. Като на пример – ритъм, темпо, динамика, метром, хармония, мелодия и на последно място въздействието на музиката.

Подходите, които обичайно употребява музикалният психотерапевт, основен негов  инструмент е   езикът на музиката  и  въздействието  на музиката и разбира се  включват и други подходи от изкуство терапията.

2.3Предимства на музикотерапията

В не малко научни изследвания се доказва, това че, така наречената класическа музика . въздейства на нашите чувства, емоции, спомага за развитието на кратко срочната памети най – вече въздейства на по дълбоки нива на нашето несъзнавано. Това би могло да бъде основен инструмент на всеки завършен психотерапевт или терапевт употребяващ психоаналитични направления, ако има подготовка и обучение в някой от подходящите Музикотерапевтични школи, като на пример: Музика и образност, Водено  от музиката въображение, музикална психодрама. Употребата на музика, музикални елементи и пр. Инструментариум, прави процеса по кратък и по приятен и без болезнен за клиента или пациента.

 

2.4 Какво не е музикотерапия.

Когато слушаме музика в къщи, не провеждаме музикотерапия!

Когато отидем на лечебен масаж или козметика и там рехабилитатора е пуснал музика – това не е  музикотерапия.

Когато отидем да упражняваме йога или друго близко философско или религиозно учение и там се слуша музика, пее или свири – това не е музикотерапия.

Когато ние упражняваме любителски вид музициране като пеене в състав или свирене – това също не е музикотерапия, въпреки ефекта на временна релаксация!

Когато психотерапевт, употребява музика за  фон в психотерапевтичната сесия – не е музикотерапия!