Музикотерапията, както и другите арт-терапевтични подходи биха могли да бъдат съпътстващи и подпомагащи основното лечение, както и в някои случаи самостоятелно действащи.
Основни цели на музикотерапията в психологическата работа са: клиента да постигне адекватно личностово приспособяване, да се стимулира решимостта за разрешаване на конфликтите, да се подобри и разшири креативността и интуицията, както и да се подкрепи клиента и позитивира.
Музикотерапията се развива в три основни посоки: аналитична, бихевиорална и хуманистична. Разделя се още на „Жива“ („Life music“ и такава която употребява готови музикални произведения (“ музика и образност“).
При „живата“ музикотерапия клиента има пространство да изрази своите чувства и емоции, клиента и водещия импровизират музика. Изцяло се разчита на езика на музиката, темпо, ритъм, динамика, форма и др., осъществява се невербална комуникация между водещия и клиента. Най-популярен подход тук е този на Нордоф и Робинс известен още като „Клинична импровизация“. Подходът работи при деца и възрастни, изключително удачно в клиничната психиатрия.
Музика и образност, както и подхода „Водене на въображението с музика“ са подходящи повече в работата с така наречените здрави невротици и психосоматични заболявания. При двата подхода се употребяват готови музикални произведения, сесията се състои от три части. Първата и третата са вербални, средната е музикална, по време на която клиентът е в релаксирано състояние. Целите при музика и образност са клиента да се позитивира и ориентира към правилни за него решения. Водене на въображението с музика е подход насочен повече към личностовото опознаване и израстване.
Работата с музика неизбежно се преплита с рисуване, танц и движение. Музикотерапията е създадена от музиканти доразвили квалификацията си с изучаване на психология и психотерапия. На пример, Робинс е музикант – композитор, Нардофф е детски педагог, Хелан Бони, авторът на „Водене на въображението с музика“ е цигулар, музикотерапевт. По мои скромни наблюдения, световните тенденции са все повече да се обединяват арт-терапевтични методи и подходи. Ярък и категоричен пример е подхода „Процесуална психология“ на Арнолд Миндел, където авторът и неговите последователи, изключително удачно използват арт-терапевтични похвати от всякакъв вид, модифицирана психодрама , като инструменти в практическата работа в иначе неоюнгианската философия и теория на подхода.