по време на проведена практика мобилност в Полша
В периода между 3 и 15 април 2011г. като представители на БАМ, имахме възможността да вземем участие в проведената мобилност по проекта „Социални услуги в сектора на хората с увреждания – изучаване на най-добрите практики в Полша и приложението им в България“, спечелен от дружение „Възможности без граници“, финансиран по секторна програма „Леонардо да Винчи“ в рамките на програмата „Учене през целия живот“ на Европейската комисия и координиран от Центъра за развитие на човешките ресурси към Министерство на образованието, младежта и науката. Наш домакин беше неправителствената организация, създадена от хора с увреждания SPON. Посетихме центрове за рехабилитация и неправителствени организации в Труймясто (градовете Гданск, Сопот и Гдиня), Вейхерово и Влоцлавек.
Тук накратко ще представим някои от тези центрове и активностите, които бяха най-интересни и значими за нас в професионален план, допълнени с някои собствени впечатления.
В Рехабилитационния център за деца и младежи със зрителни нарушения на остров Собйешево (Гданск), имахме възможността да се запознаем с работата на музикотерапевтката Елжбиета Гурна. Сесиите се провеждат в добре оборудван и съвременен кабинет, с изключително разнообразие от музикални инструменти. Най-впечатляващо бе наличието на монокорд, инструмент с 23 струни, настоени на една и съща височина, както и на инструмента BigFoot на фирмата Сузуки, съчетаващ музицирането с двигателна активност – на практика голяма клавиатура, върху която може да се стъпва, като всяка крачка произвежда тон от звукореда, степен от музикална гама. Отделните клавиши позваляват и пренареждане, което има за резултат различни гами.
Впечатляваща за нас бе дори поканата за сесия, при която E.Гурна излезе в коридора с цигулка в ръце и свирейки и пеейки с името на детето, го прикани за работа. Разбира се, това е обусловено от факта, че работата протича в център, в който децата посещават множество и различни пространства с цел обучение в различни умения и рехабилитация. Сесиите са с продължителност от 30 минути. Започват и завършват с една и съща песен при посрещане и изпращане, написана като диалог, в който и децата участват със свои реплики. Активностите са ясно структурирани и последователно подавани от терапевта, не толкова основани на следване на детето в процеса. Пренасяйки този опит в нашата работа, бихме могли след първото интервю и след като сме проверили, какви са най-важните му потребности и съответно – наши приоритети в работата, да изработим стратегия от последователни стъпки, подчинена на конкретни цели.
Ние, като наблюдатели, както и родителите, бяхме включени в работния процес, например със звънци, имитиращи различни по големина часовници. Този тип работа има до голяма степен педагогически цели, но постигани чрез музика. Включва и обучение в изцяло музикални умения, тогава когато детето има потенциал за това.
Във фондация ФОСА (Гданск) целевата група се състои предимно от деца и юноши с тревожност/депресия, различни фобиийни разстройства, както и такива идващи от семейства, в които като характеристики на функционирането им, са налице например физическо насилие и алкохолизъм. Екипът е обучен в парадигмата на фамилната терапия и системният подход, което дава възможност и за пряка работа с цели семейства и обхващене на цялостния процес, протичащ в динамиката на тяхното функциониране. За целта фондацията разполага с работен кабинет, оборудван с огледално стъкло, което дава възможност за директна супeрвизия на терапевтичния процес от страна на опитни психотерапевти и обучители. Психолозите разполагат и с отделен работен кабинет. Екипът използва и подходът на Фокусираната към решения кратка терапия (Brief Therapy). Младежкият „Клуб Шопен“ към фондацията предоставя музикални, художествени, спортни и кулинарни активности на своите членове.
На същото място, както и в Центъра за рехабилитация на деца с увреждания във Влоцлавек, се запознахме с програмата „Добър старт“ на професор М.Богданович, базирана на методиката на Вероника Шерборн. Макар и основана на двигателна активност, в последователността от занятия се наблюдаваше развитие на образа, в случаят един чадър. В първото занятие децата се запознават с истински чадър и държейки го в ръце, се прадпазват от водата, която обучителката им пръска върху тях. След това пренасят чадъра върху лист, където схематично са зададени контурите му, а задачата им е да направят апликация по тях, използвайки предварително изрязани елементи от хартия, плюс пластелин. Във второто занятие чадърът вече се е разрастнал до огромно покривало със същата форма, което родителите и педагожката държат по краищата. За приемственост и последователност говори и работата в Детската градина за деца със слухови увреждания във Вейхерово, където името на всяко дете е нанесено върху табло на стената, а срещу него по един образ, зад който стои съответно новата дума научена през деня. Така се оформят пет колони и възможността детето да проследи цялата учебна седмица в образи.
Една тема, която съпътстваше местата, които посетихме и пораждаше въпроси у нас, бе емоционалната подкрепа, която родителите на деца с увреждания получават и техните собствени ресурси за справяне. Не открихме регулярна практика в тази насока. В Собйешево например научихме, че подобни групи се събират епизодично, когато родителите изпитат остра нужда от подкрепа. Независимо от всичко, смятаме че в тази посока се намира едно широко поле за психотерапевтична и консултативна работа за нас, в България.
Теодосий Цингилев
Нейчо Карпачев